„Това е музика, която навлиза в сърцето и разтърсва душата. Нищо чудно да надживее оперите му“, казва писателят Джордж Бърнард Шоу
На 9 април, в навечерието на най-големия православен празник – Великден, Реквиемът на Джузепе Верди ще звучи на живо в изпълнение на хора и оркестъра на
Софийската опера и балет под диригентството на Ерих Вехтер. Солистите са:
Радостина Николаева (сопрано), Цвета Сарамбелиева (мецосопрано), Камен
Чанев (тенор) и Светозар Рангелов (бас).
Замисълът за творбата датира от края на 1868 г., когато някои от най-добрите композитори на онова време се обединяват, за да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини.
По жребий на Верди се пада заключителната част, по принцип най-привлекателна за композиторите – Libera me. Този „Реквием“ е написан през ноември 1869 г., но така и не бива изпълнен.
По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием“ в чест на Росини. Работата обаче тече мудно, а като тласък за по-скорошното й завършване служи смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони (22 май 1873 г.), пред когото композиторът се прекланя още от младежките си години, смятайки го за „образец на добродетелта и патриотизма“.
Верди завършва своя „Реквием“ на 10 април 1874 г.
Първото му изпълнение е в миланската катедрала „Сан Марко“, когато зад диригентския пулт застава самият автор. Няколко дни по-късно „Реквиемът“ е представен с огромен успех и в миланската „Скала“.
Също толкова успешно през 1875 г. преминават под диригентството на автора и премиерите в Париж, Лондон и Виена, а след това в Мюнхен и Петербург…
По признанието на самия композитор, първоначално той взема за образец Реквиема в до минор на Луиджи Керубини – съчинение за хор, без солисти, в което на оркестъра като цяло е отредена доста скромна роля.
В процеса на работа обаче Верди твърде се отклонява от този образец: в неговия „Реквием“, в допълнение на големия четиригласен хор и пълния симфоничен оркестър, присъстват и
четирима солисти: сопрано, мецосопрано, тенор и бас
По стил „Реквиемът“ на Верди напомня повече неговите късни опери, най-вече „Аида“, отколкото творбата на Керубини и други негови предшественици, а ролята на оркестъра тук излиза далеч извън рамките на обикновения акомпанимент.
„Оперността“ на този Реквием още при първите му изпълнения предизвиквала спорове, несекващи и до днес: по какъв начин включването на елементи от операта се е отразило на литургичния стил на творбата – навредило ли й е или я е направило по-съвършена?…
По отзиви на критици досега само най-добрите италиански диригенти – като Артуро Тосканини, комуто принадлежи и първият запис на творбата (на 27 май 1938 г. в Лондон с оркестъра на Би Би Си), и Карло Мария Джулини – се удава да извадят на повърхността религиозното чувство в произведението на Верди, да го накарат
да прозвучи именно като заупокойна меса
Така или иначе, това е едно от най-изпълняваните произведения в този жанр, наред с „Реквиема“ на Моцарт, а сред по-новите му записи е изданието на Decca Classics от лятото на 2013 г. с участието на популярния тенор Йонас Кауфман, оркестъра на Миланската скала и диригента Даниел Баренбойм.
Източник:
