Всички помним онзи школски опит по физика, когато учителката наливаше вода в един апарат със свързани помежду си съдове и въпреки че съдовете биваха разни по форма – тънки, тумбести, завити на спирала – водата във всичките оставаше на едно и също равнище.
Но принципът на скачените съдове, забелязал съм, действа не само във физиката, ами и в реалния живот на хората.
Ето, да речем, аз си имам двама любимци.
Единият е дядо Николай Пловдивдски, а другият – Лъжлив Симо Мадридски.
За втория няма как да не споделям, след всичките маймунджилъци, които направи, за да спре развитието на България, предположението на мнозина, че наистина е бил вербуван, активиран и използван точно в нужния момент от комунистическите тайни служби (ДС или КГБ – все тая), за които само наивници могат да си мислят, че са останали в миналото.
Другият определено не е бил агент на службите. Поради младостта си. Ама ако беше връстник на Неофит, като знаем нрава му – алчен, просташки и безцеремонен (досущ като на Симбата!), нямаше да бъде ли?
Така че и Кобурга, и Ролекса са от един дол дренки, само че едните цъфнали и вързали по-рано, а другите тепърва цъфтят и вържат.
Затова никак не ми изглежда странно, че пловдивският мазен митрополит е дал предложението Лъжлив Симо да бъде споменаван в литургиите като „български цар“, макар че цар не е бил никога и вероятността да стане такъв е по-минимална и от тази да ми цъфнат налъмите.
Краставите магарета през девет планини се подушват, също както Николай и Симеон.
Казано с езика на физиката: скачени съдове…
Скачени съдове
