“Софиямед” изписа хилядното си бебе”. Това не е прессъобщение на болницата. Или поне никъде не е изрично упоменато, че е такова. Това е заглавие в няколко български информационни агенции. Сещате ли се накъде бия? Няма да говоря пак за акушерката, която преби новородено (въпреки че трябва да си я припомняме от време на време, защото ВЕЧЕ забравихме, поредното чудо за 3 дни у нас), единственото, което искам да кажа е, че ми писна от PR, облечен като журналистика. Има разлика между двете професии, поне в целия нормален свят. В България от години се смесват и никога над подобни заглавия няма надпис: “Платено съобщение.” А това изисква обикновената етика. Примери за подобни PR или направо рекламни съобщения, представени на широката аудитория като невинни факти и новини, с лопата да ринеш.
Всеки първокурсник по журналистика или PR учи едни основни постулати, превърнали се в клишета. Ама пък описват основните разлики между двете професии. Но май бързо се забравят като излезеш от Факултета. (Ако изобщо си влизал там де, но това е друга тема). Така че – щом се налага, ще си ги припомняме:
1. “Колкото повече влияе PR, толкова по-малко влияние има журналистиката.”
2. “Журналистиката работи в името на обществения интерес, а PR – в частния.”
С други думи: работа на журналистите е да проверят дали други майки, чиито деца са с необясними усложнения след изписването им от болницата (защото така и не разбрахме това изолиран случай ли е – и в конкретната болница, а и в останалите), да поставят на масата проблемите на родилките изобщо – условия, рискове, отношение на лекарите, защо сме на едно от челните места по раждания със секцио – прави ли се информиран избор или така е по-удобно на лекарите, алармиране на лоши практики с цел да се подобри състоянието на тази медицинска помощ, да се говори за промяна на законодателство, ако има подобна нужда… Това е работата на журналистите.
Работата на PR-те е коренно противоположна. След подобна трагедия идва ред на кризисния PR. Организират пресконференции, показват хилядното живо и здраво бебе, което се е родило именно в тази болница. Показват снимки на щастливи, усмихнати, здрави деца и на още по-щастливите им родители. Разказват на обществото предимствата точно на това лечебно заведение, напомнят му, че най-добрите специалисти работят именно в тази болница. Пускат платени реклами, съобщения и всякакви други текстове, за да ни демонстрират качество, сигурност и надеждност… и за да забравим бързичко горчивия вкус, който се е настанил в устата ни.
Абе, накратко, на едните им плащат да разкриват неприятните истини на хората, другите вземат пари, за да скрият неприятните истини от хората Май не е едно и също, а?
И двете професии са достойни. И за двете има място под слънцето. Стига да не се смесват. Да личи ясната граница къде свършва частния и започва обществения интерес. Защото иначе онзи цитат от Стйнбек “Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари” виси със страшна сила над морала на някои професии. А това ги обезценява.
