Още в самото начало, когато създавахме нашият малък дом на удоволствията, с приятелките ми бяхме убедени, че ще пожънем успех. Оказахме се прави. Не след дълго, ние се превърнахме в най-големият хит в бизнеса с компаньонки. Бяхме четири яко готини, тотално лишени от задръжки и на всяка цена решени да успеят момичета. Е, сега момичетата вече са истински дами – “бизнес дами”, както обичаме да се шегуваме помежду си, и отдавна вече сме със статус: “Успели БГ”. Но ето как започна всичко…
Трябваше ни име и избрахме “Сестри на милосърдието”. Измислихме си дори специални униформи. Бяха направени от блестящ бял латекс и освен че бяха възкъсички, всяка имаше по едно яркочервено малко кръстче върху джобчето си отпред на гърдите. Задължителна добавка към униформата ни бяха и чорапите с жартиери, по които мъжете така си падат и щуреят. Правехме “домашни визити”, където “лекувахме” разбити и самотни мъжки сърца, а нерядко и женски – не отказвахме на никого. Оттук и името: “Сестри на милосърдието”.
Всъщност, истинската история на името ни е малко по-различна и доста необичайна. Дължеше се на едно екстревагантно предложение, което получихме от известна козметична фирма. Искаха да ни платят луди пари, за да събираме за тях спермата, която мъжете “изразходваха” в ежедневното си общуване с нас. Вълшебният елексир им трябваше за техен авангарден продукт – нова козметична линия кремове за лице, с която смятаха за завладеят пазара. Честно казано, хич не ни и пукаше за какво им трябваше спермата – това просто беше едно от ония предложения, за които цял живот си мечтаеш и които като дойдат, просто не можеш да откажеш. Така се чувствахме в оня момент и естествено се съгласихме без да му мислим много. Смятахме да реинвестираме след това спечеленото в бизнеса ни, както и стана…
От козметичната фирма ни снабдиха със специални хладилни чанти, с които да ходим по адресите и които, на всичкото отгоре, идеално пасваха на униформите ни. Плащаха ни на чашка и затова всяка капчица сперма беше много ценна. Като течно злато. Най-хубавото обаче беше, че всеки мъж се явяваше подходящ “донор”. Между нас четирите се зароди нещо като приятелско съревнование коя ще се отчете с най-голямо количество в края на деня, в края на седмицата, на месеца…
Ще ви разкажа за моят най-голям удар. Тогава за един час успях да напълня невероятните 10 чашки сперма! Всяка от по 100 грама. Беше събота и някъде след полунощ се получи поръчка от някой си “Пешо от Горубляне” за “млада, руса и дългокрака мадама”. На това описание отговаряхме две, но в момента другата беше вече на адрес и затова поех аз. По презумпция очаквах, че ще “лекувам” само един “пациент”, но бях в голяма грешка…
Когато пристигнах на посочения адрес – скромна ергенска гарсониера в панелка – в хола ме очакваха цели седем яко наточени мъжкари. Бяха насядали кой където свари – по столове, на пода, по табуретки и на дивана, а в средата на помещението веднага се набиваше на очи прегърбена от бутилки с алкохол дървена масичка. Веднага разбрах по блесналите им погледчета, че почти всички от присъстващите, са вече порядъчно подпийнали. Да не говорим за вонята на алкохол, която се носеше наоколо, примесена вече и с дива похот. Толкова много мъже и всички изгаряха от желание да ми го турят!
Бях поласкана, но и леко притеснена, защото досега рекордът ми бе само 5 наведнъж. Но след това се сетих колко много сперма ще успея да събера от препълнените им макари и тази мисъл ме изпълни с твърда решимост.
Приближих се решително до дивана, където се бяха разположили четирима и оставих хладилната си чанта на масата пред тях, разбутвайки част от струпаните чаши и бутилки.
-Готина униформичка, сестро – подхвърли единият от тях, почти двуметров, широкоплещест гигант, чийто издут пакет беше напълно съизмерим с общите му размери. Тоя кур беше същински извор на вдъхновение! Дори само заради него щеше да си струва усилието…
-Радвам се, че ти харесва, голямо момче – дарих го с предизвикателна усмивка аз и му позволих да ми бръкне под минижупа, за да погали на голо дупето ми.
Отдолу не носех бикини и това страшно се понрави на мъжагата, който се оказа и нещо като тартор на групата.
-Хайде, погали го по-смело, бебчо! – наведох се пред погледа му и собственоръчно се плеснах по едната бузка на стегнатия, но пищен задник.
Той не му мисли много – то май и нямаше големи възможности в това отношение, като му гледах ниското чело и “интелигентния поглед” под него – и веднага започна да мачка задника ми, да го поплесва и да гали отпред бръснатата ми слива. Междувременно с другата си ръка започна да разкопчава дюкяна си.
-Точно така, дай ми да го видя, голямо момче, покажи ми боздугана си! – после се обърнах и към другите мераклии: -А вие какво чакате, бе пичове, специална покана ли? Платили сте за един час, а не за ден и половина!
Това ги размърда и лека-полека започнаха да ме наобикалят. След малко от всички страни към мен вече се протягаха нетърпеливи мъжки ръце, които настоятелно ме дърпаха, галеха, разсъбличаха и обарваха. За нула време останах само по жартиери – но без чорапите! Странен индивид с бръсната глава ми беше изхлузил единия само с едно дръпване, както бях полегнала временно на “нечистоплътното” диванче и сега усърдно го душеше с дълбоки вдишвания, подбелвайки смешно очи и сумтейки доволно.
-Обичам да гледам жените в обувки, дори, когато ги мушим – стресна ме с дебелият си басов глас канарата и ми подхвърли една от собствените ми обувки. –Обуй ги пак! А ти, Куче, – обърна се след това към гологлавият – да не си посмял пак да я събуеш, че ще ти навра обувките й – и двете – в гърлото ти!
Няма спор – странна сбирщина бяха, но пък и аз вече имах понатрупан тренинг с всякакви клиенти, така че не ми пукаше кой, как и къде иска да ми го тури, стига да си е платил и да напълни чашката със скъпоценната си, в съвсем буквалния смисъл на думата, течност.
Тъкмо отново си обух обувките – много лъскави, много червени, на много дебела предна платформа и свръх високи токове – и закопчах последната каишка, когато някой изненадващо ме гепи за косата и ме накара да се изправя.
-Ей, по-полека – рекох, опитвайки се да се освободя, но без да настоявам много, за да не ядосам някого.
-Споко, курво – дочух тътена на канарата – дай я насам!
Той отново се стовари с всичките си 120-130кг и 2 метра дължина на диванчето, от където преди малко беше станал, за да ми намери обувката и пружините изскърцаха жалостиво под него. Опипвана безразборно по циците и дупето – някой даже опита да ми навре пръст в ануса, а друг настойчиво опитваше в устата, напявайки непрекъснато: “Оближи го, оближи го де, оближи-оближи, айде лапни го, айде-айде…” – бях паркирана на колене пред г-н Кинг-Конг. Изгледите за успех на оня, дето опитваше отзад с пръста, нараснаха значително…
-Айде, коте, захапи маркучо! – избоботи канарата и не особено нежно натисна главата ми в скута си, където вибрираше като огромна и дебела антена, целият налят с кръв, хуя му.
-А така, Мечка! – окуражи го някой.
-Обрули й сливиците, Мечка!
Бая трябваше да си разтворя устата, за да успея да погълна това главище, голямо, колкото средно голяма глава кромид. И в същия миг досадникът отзад най-накрая навря пръста си в ануса ми.
-Оо, да, добро курве! – похвали ме мъжището, който някой бе нарекъл “Мечка”.
Куровете никнеха като гъби след дъжд около мен. Но това ми беше работата – сама си я бях избрала – и усърдно си я вършех в оная ергенска гарсониера, на онова ергенско парти. Плъзгах неуморно сочни устни по ствола на Мечока и давах всичко от себе си. Във всяка от ръцете си държах по един пенис и млатех чекии на смени. Един по-нетърпелив и нахален от другите блондин успя да се дореди пръв до задника ми и се намести плътно зад мен. Беше красив млад мъж и нямах нищо против. Понадупих му се удобно, а той наплюнчи едната си ръка и разчеса пичока ми.
-Само да не забравиш “гумичката”, готин – оставих за миг кура на грамадата. След това си поех дълбоко дъх и изрецитирах най-важната си реплика за вечерта: -И още нещо много важно, момчета! Предупреждавайте ме миг преди да се изпразните, защото “Сестри на милосърдието” и аз самата, се нуждаем от вашата скъпоценна сперма. Ще можете да ми се празните в устата, но пак ви моля, предупреждавайте преди това!
Това беше най-сигурният начин – празнене в устата. Така не се губеше и една капчица.
Блондинът сръчно надена капута си и след миг вече беше вътре в мен. Започна да ме ебе на задна прашка с такава бързина, че имах чувството, че се бои да не би някой от приятелите му да заеме неговото място между някой от тласъците.
Отпред започнаха да се сменят.
-Духай го, кучко, не се помайвай! – натика наденицата си в устата ми някакъв брадат субект със злобна физиономия. И той наистина се оказа най-злобният от всички – винаги се намира по един такъв лайнар, който да развали целия купон.
Любимото занимание на този бе да ме млати с паламарката си с всичка сила през лицето и да щипе болезнено напърчените зърна на циците ми.
А блондинът отзад вече бе започнал да откача от възбуда. Той вече не спазваше никакъв ритъм и просто се опитваше да ме изкорми.
-Ето ти го, гепи го тоя, гепи го целия, курво…! – зееше като луд.
-Млък вече, е ще те обезглавя – скръцна му със зъби Мечката – и други хора живеят в тоя блок, утре мен ще одумват.
-То нали много ти пука – ухили се току до рамото ми дребничък симпатяга, с несъразмерно голяма патка. Той не, че беше висок до рамото ми, но тъкмо се смъкваше на пода, за да се навре под мен, хитрецът.
Пропуснах го, а той обгърна талията ми с крака, надигна таза си и намести хуя си между големите ми, сластно поклащащи се цомби. Дори не беше нужно да си го търка между тях, защото тласъците на мъжа отзад вършеха достатъчно.
Отзад също бяха започнали със смените. Опашката от желаещи беше значителна. Мечката нямаше как да не го усетя, защото едновременно щеше да стори две неща – да ме изкорми с грамадното си кересте и да ме смаже с тежестта си. За щастие, горкичкият гигант бързо се уморяваше и смените му не траеха дълго. Дойде редът и на брадатият. Но и на него, както и на всички останали, трябваше да им го призная – бяха перфектни тъпкачи. Никой не се изпразни преждевременно – дори младичкият блондин се овладя. Къртеха знойната ми задница с настървение и крайно задоволителна дълбочина. Бузките ми направо горяха от техните тласъци, пощипвания и пошляпвания. Онези, които в момента не бяха на ред, търпеливо изчакваха в пълна бойна готовност, собственоръчно лъскайки оръдията. Ще излъжа, ако кажа, че не ми беше хубаво и не бях възбудена. Бях заобиколена от седем хубави, големи и надървени на макс пениса – какво повече можеше да желае една пристрастена към секса млада жена?!
Пръв сцепи ануса ми великанът. Добре, че бях си го смазала предварително – трик, който научих от една дърта курва. “Винаги го смазвай, където и да ходиш – не се знае дали ще ти позволят, или дали ще има време да идеш до кенефа!” – беше ме посъветвала тя. Добре, че се вслушах в думите й, защото иначе сега сигурно щях да имам задна цепка по-голяма от предната. Огромният мъжага беше седнал на любимото си диванче, когато просто ме вдигна с ръце, “подхвърли” ме нагоре и ме надена на кола си. Не изпищях на умряло, само защото викът заседна в гърлото ми, сякаш и той втрещен от размера на това топорище. След това обаче реагирах светкавично, плъзнах ръчичка между бедрата и ожесточено започнах да масажирам клитора си. Внимавах да се движа бавничко, постепенно набивайки разчекнатия си пръстен на чудовищния инструмент. На Мечката обаче не му хареса да му се дундуркам така, едва-едва, връз кура му и реши да поеме нещата в свои ръце. Лоша работа. Разбрах го, когато ме сграбчи през талията, а после ме натисна надолу с цялата сила на тия ръчища. Усетих го как хлътва целият, от раз, и устата ми отново застина в безмълвен вик. “Край – рекох си – тоя път наистина успя да ме разцепи!”
Но не би. Позаболя ме, но само толкова. А и нямах време да мисля за това дълго, защото надървените патки все така напираха от всички страни към устата ми. Великанът започна да ме бичи отдолу с бързината на робот за точкови заварки, а някой за малко да ми извади окото с кура си. Ръцете ми вече започваха да изтръпват от това неспирно блъскане на чекии.
-Ей, брада, я ела да й занитиш и другата дупка! – изкомандва авера си Мечката. Той ме задържа за малко неподвижно, за да може брадатият да ми го набута в пичката.
Двойната заварка си е блага работа, общо взето, както за мъжете, така и за жената. В началото малко ме озориха, докато влязат в ритъм, но след това всичко тръгна като по мед и масло, гладко и влажно – и аз преживях първият си оргазъм тази нощ. Както се досещате – нямаше да е последният…
Кулминацията наближаваше. Винаги, още от малка, все искам да съм в центъра на вниманието. Онази нощ успях за малко – бях в центъра на кръга, който мъжете бяха образували, всеки очаквайки вълшебната ръчичка или дупка, която да ги довърши. Седем изпружени, напрегнати до крайност хуя горяха от желание да изпразнят семето си в устичката ми. На повечето не им трябваше много. Хващах някой кур и започвах бързо да го рендосвам, едновременно с уста и ръчичка, докато мъжът не извика: “Сега!” Тогава обгръщах с уста само главичката и продължавах с ръчичката да “доя” докато не изцедях и последната капчица от горещата “цицка”. Събрала всичката сперма в уста, аз я изливах в чашката и продължавах със следващия в редичката. Кур след кур, чашка след чашка – лапам, събирам, изливам, лапам, събирам, изливам – “конвейерът на любовта”. Така до десет! Успях да напълня цели десет чашки със сперма – висококачествен и безценен материал! Истинско течно злато. Някои от мъжете, превъзбудени от гледката, минаха по няколко пъти на “конвейера” – благодаря им сърдечно, за което. Накрая, мисля, че всички бяха доволни – и те, и представителката на “Сестри на милосърдието”…
