Подлостта… е грехът човешки, който още не съм разбрал…
Да живееш от чужди грешки. Да се трудиш за чужд провал. Да се радваш, че онзи плаче, съкрушен от твойта мълва…
Да си първи по втория начин –
даже всички да знаят това.
Да прегръщаш лъжа и истина, стига полза да има там. Да те мъчи завист искрена към подлец, от теб по-голям…
Е, това не разбрах в живота си!
Не владея този секрет… Пък и нямам време за подлости – с много други неща съм зает…
(Г. Константинов)
