ОСТРОВ СКОПЕЛОС

3
Добави коментар
AKTA
AKTA

Така видях Скопелос, гръцкия остров от групата на Северните Споради, избран за снимките на мюзикъла “Мамма Миа”. Изминали са години от излизането на лентата, но славата на острова все още е жива – доказателство за ролята на Холивуд за туристическата реклама (спомнете си, че остров Кефалония стана любопитен за туристите след филма за кап. Корели.) За снимките напомня табела на бар “Мамма Миа”, затворил, когато туристопотокът е понамалял, и отдавна забравен; снимка на симпатичната туристическа агентка Чери с Пиърс Броснан, сложена на видно място в Dolphin of Skopelos. Споменът за горещата сцена между Мерил Стрийп и Пиърс Броснан, в която тя изпя незабравимо The winner takes it all, кара тълпите туристи да пъплят по 105-те стъпала към скалната църквичка “Агиос Йоанис”, където НЕ СЕ СЪСТОЯ сватбата, около която се въртеше целият сюжет на филма. Eкскурзии водят любителите на киното по локациите, където е сниман филмът: плажа Кастани, градчето Скопелос и т.н. и т.н.

Истината е, че последното, което ме вълнуваше по време на тази романтична седмица от Лято 2015, бяха местата, запомнили звездното присъствие от “Мамма Миа”. Вярно е, че приятелският кръг, с който всяко лято търсим интересни места за ваканцията си, беше привлечен от този остров точно заради филма. Но след като видяхме “Св. Йоан” и разбрахме, че скалата е същата, но църквата, в която се развива действието, всъщност се намира в града Скопелос; след като ни разказаха, че почти всичко във филма всъщност е било декор, забравихме защо бяхме дошли. Потопихме се в изключителната красота на острова, в лазура на Егейско море и в музиката на плажа  “Кастани”. Отдадохме се на безметежното безвремие и на вкуса на Гърция. А той, както вероятно знаете, е многолик – от ягодово дайкири, през бира Митос/Алфа, вечното ледено фрапе и домашните сладка и конфитюри- до хрупкавите калмари, гаврос, сардини и тиквички, ухаещата на канела мусака с патладжани, октопода… Да, октоподът. В Скопелос той не е това, което е навсякъде другаде в Гърция. Свикнали сме да го консумираме на скара. Тук го предлагат маринован, като предястие, в оцет и зехтин. На традиционалистите няма да се хареса. Аз лично го одобрявам и в този вид. Специалитетите и гордостта на Скопелос са пай със сирене, пай със сладко от сливи и други сладка. Всъщност това си е обикновена баница – вита, само с кори и съответния пълнеж. Вкусно, но нищо невиждано. Островът се слави със сушените сини сливи. И със сладката от сливи, череши, смокини, портокали и дори от маслини. Струва си да се опита!

Уж лежерна, ваканцията ни беше богата на впечатления, преживявания и емоции.  Убеди се лично.

Ден първи,  вторник.

Пътуването. 8 часа от София до Волос със спирания. Балон на гумата на колата ни заради страховита дупка в Кресна на международния път Е79. Във Волос – проблем с неиздадени в София билети за ферибот.

Съвет!

Купете си ги предварително в България, от проверена компания – не се доверявайте на названието само защото съдържа Ferry.  Доверието в едни такива самозванци Ferries Travel  Ltd ни коства много нерви  –  издадоха билети за грешна дата,добре че видяхме навреме, не издадоха билети за едната кола, а това се оказа 35 евро щета. На касата  билетите струват по 27 евро за човек и по 85 евро за лека кола в едната посока. Издадените в София билети за колите бяха по 50 евро. Преценете дали ви е по-близо пристанището Глоса или това в Скопелос, разликата между двете е 3 евро повече за Скопелос, а разстоянието е 35 км.

Посрещна ни дъжд. Настанихме се в прекрасните луксозни вили Кохили.

Това са 5 модерни къщи с басейни на хълма срещу залива на Скопелос. Няма такава гледка. Изумително! Самите къщи – великолепно, дизайнерско изпълнение с отлично поддържани градани с трева като килим. Само че! Не стават за 3 семейства едната, както ни ги продадоха. Всяка къща си е за 1 семейство с 2 до 4 деца. На нас ни се наложи да забравим за личното пространство, тъй като някои стаи нямаха тавани, други – плътни врати, трети бяха единствен подход към басейна.  Интернетът също бягаше. Но собственичката Лина Кохили беше мила. Подари ни торта от сладкарницата на мъжа си и сладка за спомен от Скопелос.

Вечерта, въпреки подготовката за барбекю в градината на фона на страхотния залез, ознаменувахме началото на курорта с вечеря в една от вилите, тъй като се изви невероятна гръмотевична буря.  Нощта завърши с танци на верандата, на фона на звездното небе. Не дочакахме изгрева на Джулай морнинг, поради победилата умора.

Втори ден, сряда

Разходка из Скопелос. Облачната утрин беше добре дошла, за да се разходим и да видим къде всъщност сме дошли. Старият град е изумително красив – бели, варосани къщи с червени покриви и боядисани в турско синьо дограми, са накацали по скалата над морето. Тесни улички и много, много бугенвилии, разноцветни олеандри и зеленина правят пейзажа като фото картичка. За любителите- фотографи разходката е изключително изпитание – обект има буквално на всяка крачка.

След това открихме плажа “Кастани”, където са снимани няколко от най-важните сцени във филма “Мамма Миа”. Плажът е пясъчен, но е по-малък, отколкото изглежда във филма. Има 3-4 реда чадъри с шезлонги с кожени шалтета, разбира се, безплатни. Чаровни ламбърсексуални момчета от бар “Враксос”, разположен в градина зад пясъчната ивица, задоволяват всяка пришявка – фрапе, бира, сандвич, салата, коктейл, всекиму според потребностите. Същите ни поканиха на Full Moon Party следващата вечер.

Вечерта – фолклорна вечеря в ресторанта на хотел “Скопелос вилидж”. 2 танцуващи двойки ни забавляваха. Жените – много скромни като визия и присъствие. Но мъжетееее! Точно те ни “светнаха”, че сме свидетели на историческо за астрологията събитие “Целувката на Юпитер и Венера”. Двете звезди бяха най-близо от озаряването на света от Витлеемската звезда, т.е. наблюдавахме явление , което се случва за първи път от 2000 години. Учиха ни да играем сиртаки – като нашето право хоро, само една различна стъпка. Бързо го схванахме, за разлика от участващите в партито скандинавци. Ама ние имаме сериозен тренинг.

Трети ден, четвъртък

Посещение на “Св. Йоанис” (Агиос Йоанис), скалната църква, станала известна от “Мамма Миа”. Изумителни гледки, невероятно романтично преживяване. Направихме и обиколка на плажовете, за да видим кой как е. Милиа е много широк залив, но плажът е с камъни. Лимнонари е очарователен плаж в обширен залив, но тук не намерихме места. Не успяхме и да обядваме в чудната едноименна таверна, която се оказа мой набор. Направихме го в Стафилос. Плажът там не струва особено, но пък в кръчмата ни нахраниха чудесно. Празнувахме раждането на 2 бебета на членове на компанията. Ще бъдат здрави – поляхме ги обилно и 2 юли ще бъде запомнен. Продължихме край басейна в къщата с барбекю. Вечерта – Full Moon Party за най-ревностните почитатели на нощния живот. Видяхме Синята луна, попихме, потанцувахме и се прибрахме.

Четвърти ден – петък

Плаж на “Лимнонари”. Този път успяхме. Тук, понеже плажът не е към заведение, шезлонгите и чадърите се плащат. Забележете. 2 шезлонга и 1 чадър – 5 евро. Дълъг обяд в таверната “Лимнонари”, където слушахме чудна музика, ядохме страшно вкусна храна и открихме българин-шеф. Вечерта – приятели, отседнали на отсрещния хълм, дойдоха на гости и си направихме чудно соаре на фона на великолепната гледка към бляскащия залив. Започнахме да се притесняваме за запасите от алкохол и храни, които бяха уж много, пък взеха да свършват.

Ден пети – събота

4 юли, националния празник. на Америка  изкарахме на гръцката ветроходна яхта “Лили”, водени от френския капитан с испански корени Хуан. Зеленоок красавец, дипломиран политолог. На борда имаше 6 кила месо, барбекю, салата, много алкохол и домашни скопелоски благини.

Мъжката част от отбора се включи в навигацията, рулирането, събирането и пускането на платната. Дамската се отдаде лежерно на питие и small talk с Хуан. Е, неминуемо в един момент разговорът придоби остър политически характер – от права ли е Гърция да не си плаща сметките, до греховете на Франсоа Оланд и тотално сбърканите американци. Те бяха трън в очите на Хуан и за каквото и да станеше дума, стигахме до тях като еманация на глобалното зло.

Между разговорите акостирахме на пустинни острови, плувахме в лазурни девствени води, ядохме морски таралежи (набрани от скалите от Хуан, сурови, ядат се само женските, ужасно са вкусни), търсехме тюлена-монах, който живее единствено около остров Алонисос, но не го срещнахме. Прибрахме се шастливи от деня, с един нов приятел, когото поканихме на българска вечеря.

Вечерта посетихме таверната “Анатоли” – на върха на скалата, върху която е кацнал Скопелос. Там сред останките от крепостта, пазила населението на острова от пирати, са разположени масите. Всички имат спираща дъха гледка към залива. Ние попаднахме по залез. Без дъх останах от гледката. И от сладникавия омайващ аромат на смокини, дафина и иглолистни.  Обслужване- като по учебник. За по-малко от 5 минути беше сервирана цялата поръчка – патладжани с домати и сирене, калмари, октоподи, птипити (страхотен солен кътък), дзадзики, узо, бяло вино и всичко както си му е редът. Финалът – уникално живо изпълнение на две момчета – с бозуки, китара и глас. Напълниха ми душата.

Ден шести – неделя

Досега никъде не стана дума за фалита на Гърция, нали? По нищо никъде не личеше, че страната изпитва някакви затруднения, че е на кръстопът, че предстои исторически референдум, излизане от Еврозоната, връщана на драхмата и т.н. Нямаше опашки по банкоматите, а и ние се бяхме запасили с кеш, имаше бензин и нафта по бензиностанциите, нямаше някакви извращения с цените.  Само от време на време някой във Фейсбук ми напомняше: “Този остров е на Меркел, нали знаеш”. Не знаех.

Е, денят, в който гърците трябваше да кажат “Да” или “Не” на предложенията за реформи на ЕС, дойде. Ние, разбира се, отидохме на плаж, въпреки някои гласове да правим репортаж от пункт за гласуване.

“Кастани” ни очакваше. Очакваха ни Прокопи, Йоанис, останалите “сигномита”, както им викахме, заради обръщението към тях, и един от най-добрите плажни DJи на света. Поплувахме до скалите, поиграхме карти и плажен тенис и се прибрахме да готвим за Хуан и Харула.

И да научим какво е казал гръцкият народ, разбира се. А той беше казал твърдо “Не”. Което бе превърнато в “Да” от правителството съвсем скоро. Интересен беше разговорът ни с гостите по този повод. Харула обясняваше как повече така не може, че примката е стегната до задушаване и нещо трябва да се направи. Че тези управляващи трябва да си ходят наесен, но няма кой да ги смени. Познато!

С напредването на нощта, с пресушаването на каните с българска ракия и вино разговорът премина на по-романтична вълна – към това, как заради кризата тя загубила работата си на банкер, а след това на мениджър в компанията за интериорен дизайн на сестра си (тя е завършила френска литература, всъщност), срещнала красивия яхтсмен, който я помолил да го придружи на “Лили”. Тя не му мислила много и така вече 2 години порят вълните на морето и на живота заедно. Въпреки гърците-конкуренти, които им създават проблеми, въпреки кризата, въпреки късия сезон от само 40 дни, въпреки всички обстоятелства. Зимите преживяват в Атина и Тулон.

Ден седми – последен

Посетихме мъничкия манастир Света Евангелистрия, с единствената монахиня леля Мария, която въпреки достолепната си възраст, някъде над 80,  пита на какъв език да си общува с нас – на английски, на немски, на гръцки.  Между другото, в Скопелос има 360 църкви.

След това – плаж, коктейли, обичайните удоволствия. Този път се разположихме на шезлонзи на тревата. Малко необичайно, н пък много приятно. Първо мрънках, че не съм на първа линия, но после усетих елитарността на изживяването и се кротнах.

След плажа – разходка из красивото романтично градче Скопелос за сувенири и подаръци. Изборът на ръчно изработени дизайнерски бижута е огромен. Истински Остров на съкровищата. Вечеряхме в таверна пред марината. Не съм очарована от нея, затова не я препоръчвам. А може би просто страдах, че се разделям с това приказно място.

Ден осми – отпътуването

Плаж на Кастани. Сбогуване с персонала на бар Враксос, усещахме момчетата като част от очарованието на това място. Питаха ни за Италия ли си заминаваме?!

Станахме свидетели на нещо невиждано досега. Два круйзни кораба изсипаха не по-малко от 500 души на плажа. Имах чувството, че разтоварват бежанци. Къде отиде този народ, не знам. Усещането за пренаселеност на плажа в един момент, обаче, не успя да помрачи сбогуването ни с острова.

След плажа – по колите и към Глоса, откъдето взехме ферибота.

Приказката свършваше.  И аз бях там – ядох, пих и се веселих.  Ще запомня това съдбовно лято за Гърция с вълшебна ваканция в отлична компания сред романтичен декор.

Опознай тук красотите на Скопелос.