13 годишният син на Незабравка Боткова от Дупница се грижи за нея, защото жената страда от тумор на шийката на матката. Детето разказва пред репортер на Нова ТВ, че се притеснява много и телефонът постоянно е в ръката му, за да може веднага да тича към вкъщи, ако майка му позвъни, когато има нужда от нещо.
Драматична история на едно семейство, която извежда на преден план фундаментални въпроси и от която всеки разумен и зрял човек трябва да направи някои изводи за себе си.
Опорочено ли е детството на малкото момче?
Навярно много от вас ще кажат, че това дете ще съсипе психиката си, че то няма да изживее пълноценно своите детски години, които трябва по презумпция да бъдат най-безгрижни. Но не! Точно заради трудностите, които то преживява сега ще се превърне в по силен човек, в по борбена личност, в позрял от връстниците си. Тези проблеми, с които момчето се сблъсква още от ранна възраст ще го изградят, макар и по мъчителния начин, като много борбена личност, която ще знае как да се справя в моменти, в които всичко – близки, живот, здраве е заложено на карта. Когато връстниците му ритат топка и се чудят как да прекарат летните си дни, момчето, което помага на болната си майка, ще се чувства тъжен, самотен, а навярно ще смята, че животът му не е справедлив. Когато порасне, обаче, рано или късно ще бъде благодарен за проблемите си. Точно, защото тези проблеми през годините, са го изградили като силен човек, който знае, че трябва да понася всеки урок, всеки проблем с вдигната глава и да не се отказва да търси решение. Когато от малки свикнем, че нищо не получаваме даром в живота, ние сме много по трудолюбиви, много по амбицирани сами да градим бъдещето си.
Момчето, на което сега му е трудно, което сега е изплашено за своята майка, един ден ще бъде здраво стъпил на земята мъж, който ще се справя без проблем в трудни ситуации. Ще разчита на собствените си сили и ще действа смело!
Кой е виновен?
В подобен момент ние хората търсим вината в различни източници, защото искаме да получи отговор защо това се случва именно на нас. Незабравка Бокова е млада жена – на 36 години, има две деца и съпруг, който работи денонощно, за да покрива разходите по лечението й. Тя навярно е добър човек, който не заслужава подобна съдба, но ето, че реалността е друга и по жестока. В подобни ситуации човек се чувства унил и има нужда да вини някого – себе си най-вече. Но от това няма смисъл, защото по този начин утежняваме собственото си и без друго нелеко положение. В този момент, в който имаме сериозен проблем не бива да губим време да се виним, да търсим отговор на коварния въпрос „защо“ , а да намерим упора в близките си хора и да намерим сили да се преборим с проблема.
Чия е отговорността?
Всяка жена трябва редовно трябва редовно да прави профилактичен преглед при гинеколог поне веднъж годишно, а, ако е имала проблем, на всеки 6 месеца. Трябва да бъдем отговорни към собственото си здраве, защото тази отговорност не е единствено лична. Тя е насочена и към децата ни, за които трябва да се грижим, а това е възможно, ако сме здрави. Лекарите съветват, че, ако правим профилактични прегледи и навреме открием проблем, то много по лесно и бързо ще го разрешим, тъй като процесът ще бъде прекъснат в зародиш и няма да прерасне в болест. Отговорност носи и държавата. Тя осигурява лекарства за онкоболните. Те се осигуряват, лекуват се в държавни болници и разчитат Здравната каса да отпусна необходимите медикаменти за лечението им. В нашата държава ставаме свидетели на абсолютен геноцид от факта, че за онкоболните няма лекарства и хората чакат с месеци… А най-жестокото е, че понякога те не дочакват.
Какъв ще бъде краят?
Новините са тежки, но надеждата, че ще имат добър финал винаги остава. Макар и изстрадала надежда, една надежда, осеяна със страх, едно притаено чакане да се види какъв ще е краят на една човешка история. Новините са обезкуражаващи, черни, шокиращи, тъжни, но са реалност, а тя е всичко това накуп и умножено по много. Тъжните истории понякога имат и щастлив край. Ние се надяваме, че и тази ще има такъв! Много хора казват, че не гледат новини, че не искат да слушат какво се случва, тъй като се чувстват зле. Това не е ли бягство от реалността? Ако всички хора мислеха като тях, нямаше да чуят историята на 13 годишното момче, което помага на болната си майка. Ако всички слагахме розовите очила и не искахме да виждаме реалността, нямаше хората да помагат на семейството с каквото могат. Незабравка е благодарна на хората, които са се свързали с нея и са й помогнали. Точно в тези моменти става ясно, че въпреки всичко, има хора, които помагат, съдействат. Трудно се обединяваме и съчувстваме в материалното и бездуховно съвремие, в което живеем, но се случва и трябва да се дава за пример!
Тази история е тъжна, но тя служи за положителен пример за всички ни. Пример, че човек се бори независимо от обстоятелствата и трудностите. Докато се борим да преодолеем спънките, значи сме все още живи!
Статията е написана с помощта на видео разпространено от Нова Телевизия
Снимка – http://novanews.novatv.bg/
Автор – Симона Господинова
„Гласът на младите хора“
Like this:
Like Зареждане…
Related
