Старите книги притежават известен чар – може би е заради хартията, може би е миризмата, а може и да е интересният език, който са ползвали предшествениците ни. Но има една книга, която предизвиква доста смесени чувства – Кодекс Гигас, или Дяволската библия.
Смята се, че страниците ѝ са направени от магарешка кожа. Книгата тежи невероятните 75 килограма. Кориците са дървени, облицовани с кожа и обковани с метални орнаменти. Половината от текстовете в книгата са от Вулгата (каноничен превод на Библията от IV век). Тематиката на някои текстове включва граматика, реторика, познания за Вселената, строителство, военно дело, корабостроителство, животни, растения, медицина, йерархията при светците и ангелите и много други.
Срещат се различни медицински текстове от Хипократ и други важни за времето си хора, енциклопедични текстове, календар и различни медицински заклинания, като например за лекуване на епилепсия. Има и един текст за екзорсизъм.
По-голямата част от Дяволската библия е написана на латински, но има и текстове на иврит, гръцки и славянски. Срещат се доста различни илюстрации, като например такава на Небесното царство, но най-интересното изображение от всички е това на дявола, дълго 48 сантиметра.
Не е ясно кой е авторът на мистичната книга, но се предполага, че това е бил Хърман Отшелника (Herman the Recluse), който живял в манастир в Чехия. Едно от най-популярните предания гласи, че монах е бил осъден на смърт, защото не е изпълнил обета си. Монахът сключил сделка със Сатаната и написал книгата за една нощ, за да докаже, че е достоен за монах.
Интересен факт за книгата е, че в нея не присъства нито една правописна грешка. Изследвания върху почерка показват, че е написана от един човек и консистенцията на мастилото остава една и съща от начало до край. Случаят с мастилото е невероятен, защото тогава мастило се е правело от насекоми, а две поколения насекоми никога не са идентични – книгата е била написана наистина бързо.
Изчислено е, че ако само един човек е писал книгата, ще са му трябвали между 25 и 30 години, за да я довърши. В допълнение на мистерията някои експерти смятат, че за направата на хартията са били нужни кожите на над 160 магарета.
Това, което много хора намират за странно, е, че в илюстрацията на Небесното царство не присъстват хора. Още нещо – страниците около картината на дявола са значително по-тъмни от останалите. Представители на католическата църква отричат да имат в архивите си каквато и да е информация, отнасяща се до заклинанията и ритуалите, описани в Кодекс Гигас.
Също така от книгата липсват около 10 страници. Все още няма конкретно обяснение, но се смята, че тези страници са премахнати от някой, който се е притеснявал, че съдържат знания, които са опасни за обикновения човек. Има предположения, че страниците са премахнати в определен исторически период, защото са противоречали на тогавашните виждания. Съществува и теория, че просто са откраднати от колекционери.
Съществуват доста легенди, описващи книгата като прокълната. Всеки, който притежавал дяволското писание, бил обречен на тъга и нещастие. Манастир, в който книгата е престояла известно време, е бил едно от най-жестоките огнища на бубонна чума.
Според друго предание замък в Швеция изгорял до основи веднага след като приютил книгата. Кодекс Гигас не изгорял само защото бил изхвърлен през прозорец. Според преданието летящата книга ударила минаващ човек и няколко страници се разхвърчали, което е удобно обяснение за липсата на страници от оригинала.
В момента Дяволската книга се намира в Чешкия национален музей, а оттам все още не са съобщили за нещо необичайно.
Източник: http://megavselena.com
