Чия е вината – на дупките по пътищата или невниманието на шофьорите?
Напълно разбирам, че светофарът е зелен. И за мен е такъв. Но не разбирам, защо е важно да мине точно през локвата до мен.
Разбирам, че в колата е сухо, може би дори топло и приятно. Но аз съм навън на дъжда.
Да, с чадър съм, разбира се. Но той не ме спасява от безхаберието, егоизма и пълния непукизъм на някои шофьори.
Може би съм дъщеря ви, майка ви или приятелката ви и довечера ще ви разкажа, ще ви се оплача горчиво как някой е минал през локвата до мен, за да хване зеления светофар. Просто за да не закъснее с две минути, плащам аз. Моите дрехи, моето здраве, моето неудобство, когато се появя кална и мокра в офиса или пред клиенти.
А може би дори ще имаме среща със същия този шофьор по-късно днес – в конферентната зала или в банката, в магазина.
Какво ще си помисли за мен? Може би ще ме съжали, може би ще ми се подиграе, дори наум, а може би ще обвини системата, общината, правителството, задето не са запълнили дупките по пътищата. Една от дупките, точно до зеления светофар.
Един неприятен навик е да търсим вината винаги у другите. Не отричам, че нашите пътища постоянно имат нужда от ремонт и всеки ден се отварят нови и нови дупки точно на „ремонтирани“ улици. Това не е отговорност на шофьорите. Но елементарното уважение към пешеходците и грижата за тях, е нещо, което всеки с моторно превозно средство (а защо не и колело) следва да се замисли.
Големите промени идват с малките жестове.
Сигурна съм, че всеки е изпитвал поне веднъж яда на човек, залят от локвата до него. Без да има възможност за реакция, защото дупката е била прекалено дълбока и няма къде да избягаш. А целия път е свободен, просто личността зад волана не се е замислила за неудобството, което ще причини на нещастника отвън на дъжда.
Една такава промяна коства наистина много малко. Просто да се избягват локвите или да не се минава със скорост, която е сравнима с тази на състезателните коли. Ако не за да се предпазят другите, то поне шофьорите следва да се замислят за колата си. Щом има локва, значи има дупка, а кой знае колко е дълбока тя? Представете си какво може да причини на колата?
Така ще се наложи да отиде за ремонт и в един момент шофьорите се оказват пешеходци, зависими от останалите зад волана. Зависими от съвестта и съобразителността на другите да не минат през локвата до зеления светофар.
Важно е да осъзнаем, че ако системата, общината и правителството не се е замислила за нещастните пешеходци, то отговорността за това пада върху шофьорите. А дори да беше, уважението и толерантността са ключови човешки ценности, които могат да бъдат проявени в най-обикновени ситуации. И които трябва да бъдат проявявани всеки ден.
