За навика,отговорността и солидарността
Колко често забравяте да натиснете бутона, когато трябва да слезете от автобуса? А колко пъти оставате на тротоара, чакайки да светне зелено, без да осъзнаете, че това зависи от вас?
Въпреки че това нововъведение е почти на година, все още множество софиянци чакат пред вратите на градския транспорт, недоумявайки защо не се отварят сами. Може би основна причина за това е, че все още не всички трамваи, тролеи и автобуси използват тази система. Съответно, когато се наложи да пътуваме по различен от обичайния марширут, навика надвива и човек се обърква.
Все пак бутоните определено са една положителна промяна, която подобрява комфорта на пътниците. Надявам се скоро да обхване целия градския транспорт, за да се сведат объркванията до минимум. Всичко е въпрос на навик, изграждане на подобен тип мислене, да очакваш и търсиш обозначеното копче.
В Западните страни подобни бутони са факт вече от дълги години и дори да пътуваш за първи път натам бързо свикваш, когато виждаш как всички наоколо го правят. В един момент обаче се връщаш в страната и не си сигурен да чакаш или да действаш, защото завис от линията, по която пътуваш днес.
Най-трудна е адатацията за по-възрастните хора, които все още очакват шофьорите да отворят вратите за тях. В повечето случаи това или не се случва или бедният пенсионер бива грубо наруган заради своята несъобразителност и неориентираност.
Необходима е повече толерантност и търпение от страна на шофьорите, защото хората трудно се отучват от старите навици.
Все пак е приятно да наблюдаваш демонстрирането на една топла солидарност и приятелско отношение от страна на обикновените пътници, когато забележат, че слизащият/ качващият се забрави за съществуването на бутона. Напомня за леко подценяваната напоследък българска отзивчивост и готовност да помогнем.
Въвеждането на бутоните обаче не е само в градския транспорт, а и на светофарите. И както в автобусите често пешеходците забравят за същестуването на малките жълти кутиики, прикачени към стълбовете. Съответно може да си „отвисят“, ако някой не дойде и не ги ориентира за съществуването на бутон.
Бутоните напомнят, че отговорността за движение по пътищата е наша.
Да, част от софиянците вече са свикнали да натискат бутоните в градския транспорт и при пресичане на улиците, останалите обаче трябва да се постарят повече с изграждането на този навик. Не можем винаги да разчитаме на някой друг да ни пази, да се грижи да не пропуснем спирката си или да набива спирачки, защото сме решили да „притичаме“ през улицата.
Безопасността и комфорта на пътя зависи от самите нас.
