Честваме 138 години от боевете на Шипка

4
Добави коментар
boleyn
boleyn

Днес отбелязваме 138 години от епичните боеве на връх Шипка. Рано сутринта в Соколския манастир се отслужва панихида в памет на загиналите. Малко преди 09.00 часа започна поход с три лъча към върха. Те тръгнаха от Соколски манастир, от местността Узана и от храм паметник „Рождество Христово“ в град Шипка.

Програмата преди обед предвижда и провеждането на две състезания – по изкачване на стълбите и по ориентиране. Целта на първото е да се достигне до паметника на Свободата, а второто може да се наблюдава в района на голямата батарея.

От 10:00 ч. до 12:00 ч. в подножието на Паметника на свободата може да се види Походна кухня. До 17:00 часа е осигурен екскурзовод за посещение на бойните позиции, а в Мултимедийна зала на административна сграда на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ ще бъдат прожектирани филми, посветени на героичното време, когато българите са водили битки за своята свобода.

В 12:30 часа посетителите могат да се включат в открит урок по история, по време на който доц. Марко Златев ще разкаже детайли от военните действия, някои от тях малко известни на широката публика.

В ранния следобед – между 13:15 ч. и 14:15 ч. , е официалната част и възстановката на боевете от паметните дни в края на август преди 138 години, посочва „Дарик”. Над 200 членове на НД „Традиция“ от цялата страна и тази година ще пресъздадат пред погледите на хиляди хора основни моменти от героичните боеве при Орлово гнездо за отстояване на връх Шипка.

„Акцентът във възстановката на 22 август ще бъде личното присъствие на всеки един от нас – участниците, защото така образите ще „оживеят“ в своята значимост и исторически важна роля за свободата на страната ни“, разказват членовете на дружеството.

Програмата по отбелязване на събитието продължава вечерта в Габрово, където се очаква да се включи президентът Росен Плевнелиев.

Концертът на Ансамбъла на въоръжените сили е от 19:30 ч. до 20:30 ч. на площад „Възраждане“. Веднага след това е тържествената вечерна проверка.
През целия ден времето ще бъде динамично с валежи и по-ниски температури, затова посетителите на връх Шипка е добре да бъдат облечени подходящо, да носят със себе си дъждобрани или чадъри.

На 21 август 1877 г. започват боевете за връх Шипка. Те се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо до 23 август между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си, състояща се от 27 000 души, към преминаване на Шипченския проход.

На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е строен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци от 36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“.

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъскват няколко атаки за два дни. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.

Към 17.00 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Пристига генерал Радецки с взвода си. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Боевете на връх Шипка през август 1877 г. се превръщат в повратна точка в хода на Руско-турската война. Те определят крайният изход на войната и съдбата на България.