Защо все повече жени в Дания избират да са самотни майки?

1
Добави коментар
Idiotoria_Taurus
Idiotoria_Taurus

Спомняте ли си филма “План Б” с Джей Ло, в който тя забременява от донор на сперма. Е, този сценарий не е фентъзи, а актуална реалност в  Дания. Все повече жени в страната избират да забременеят чрез донори на сперма, вместо да чакат “перфектния мъж” да стане готов за дете. Защо го правят? Висша форма на еманципация ли е това? И какво прави държавата по въпроса ще ви разкажем сега.

Ан Патриция Релсдорф е на 45. Синът й е на 7 и един ден тя чува следния разговор между момчето и негов приятел: “Всеки си има баща.” “Не, не и аз”. От 2-годишен той знае, че е донорско бебе и че моделът на семейството му е по-различен. Ан споделя, че за нея да е самотна майка не е бреме, а осъзнат избор, който я кара да се чувства щастлива.

Тя е само една от много жени, които избират да забременеят от донор на сперма. Статистиката показва, че едно на 10 бебета в Дания е заченато именно по този начин от жени, които нямат партньор. Карин Ерб, директор на университетската клиника в Оденс твърди, че броят на жените, решаващи се на такава крачка, значително е нараснал, след като през 2007 правителството въвежда безплатно лечение на репродуктивните проблеми. В следствие на това в Дания има най-висок брой на подобни раждания в света. Банките за сперма също отчитат увеличение на самотните хетеросексуални жени, търсещи услугите им. Директорът на най-голямата банка за сперма в Йутланд Оле Шоу отбелязва, че 50% от клиентите са жени без партньор. 85% от тях са високо образовани  на възраст между 31 и 45, половината от тях са завършили магистратура. На базата на тези данни Шоу прави извода, че до 2020 година 70% от клиентите им ще бъдат несемейни жени.

Те избират този начин, защото вече нямат време да чакат мъжете да станат готови, защото биологичният им часовник отдавна крещи за дете и защото живеят в общество, достатъчно отворено да ги приеме.

Въпреки това, едва ли да си самотна майка е мечтата на всяка жена. Изследване не университета в Копенхаген показва, че 90% от жените, посещавали 9-те клиники за лечение на детеродни проблеми, споделят, че биха искал да имат деца от партньора си. Мнозинството от тях казва, че изборът на донор на сперма е бил “План Б”. 2/3 пък твърдят, че са имали връзка, но мъжът до тях не е бил готов за деца. Средната възраст, нa която двойките търсят помощ за забременяване, е 33, а средната на самотните жени е 36. Според Лон Шмидт, доцент в университета в Копенхаген това значи, че жените чакат до последно и когато осъзнаят, че няма да им мъж в картинката, взимат нещата в свои ръце.

Такъв е случаят на 41-годишната Син Фйорд от Фредриксън. Тя разказва: ” Винаги съм си мечтала да имам 3 или 4 деца, но мъжът, с който бях, не беше готов. След това срещнах друг, но той се интересуваше само от кариерата и плейстейшъна си. Така започнах да губя вяра. Не че съм против мъжете, всъщност ги обожавам. Просто не можех да намеря такъв, който да иска деца. Много от приятелките ми забременяваха от гаджетата си, въпреки че знаеха, че връзката им няма да продължи дълго, желанието за деца взимаше връх. В същото време около мен много “традиционни” семейства се разпадаха. Това ме накара да помисля, че може би трябва да се пробвам сама.” След това Фйорд започва да си задава трудните въпроси. “Нуждае ли се светът от още хора? Не мога ли да си осиновя?”. Но в Дания процедурата е изключително трудна и скъпа за самотните майки. А и Фйорд иска сама да износи детето си. Другите възможности пред нея са или да забременее от приятел, но това крие много усложнения, или “секс за една нощ”, което макар и да не е нищо ново за датската действителност, все пак е “кражба на сперма” и за нея е прекалено нечестно. Така единственото решение било донорът на сперма. Колкото и широкоскроени да са хората, Фйорд среща неразбиране предимно от баща си. За представителите на по-старото поколение е по-трудно да приемат новите модели на семейството. Въпреки по-острите реакции датското общество е много толерантно. Това личи и в грижите на държавата към майките, независимо от типа семейно положение. Те имат право на 1-годишно платено майчинство за първо дете, плаща им се 3/4 от издръжката на децата, което пък дава възможност на 85% от тях да се върнат на работа. А социалната политика по отношение на жените, родили чрез донор на сперма, им осигурява седмични срещи, на които могат да обсъждат проблемите и притесненията си.

Една от специфичните тенденции в Дания е фактът, че жените и мъжете там прекарват повече време първо в университета, а след това и в изграждането на кариера. В следствие на досегашната държавна политика да се стимулират хората да учат и да се развиват кариерно, раждаемостта е намаляла до притеснителния индекс 1.9. Това кара правителството да направи обратен завой и да образова децата още в училище за проблемите на безплодието, вместо както преди “как да не забременяват”. Следващата им стъпка е да обяснят, че създаването на семейство по никакъв начин няма да им попречи да продължат да учат или да се развиват.

Самотните майки, които вече живеят със своя избор, не са се отказали напълно от идеята да има и мъжка фигура в семейството им. Фйорд вярва, че бащата трябва да спре да бъде свързван само със сперматозоиди, защото той е и човекът, който приготвя кутиите за обяд, чете приказки и казва “лека нощ”.

Източник: The Guardian