Далечен привет- Българийо мила! Отдавна исках да ти пиша, но все не стигаше ми сила и чувствата не смеех да издишам… Времето си мина откакто заминах повярвай– всеки ден си го броя… Дните ми удобни са в чужбина, а нощите ми пълни са с тъга. Сърцето ми жадува те Родино очите търсят твойте планини, липсва ми „небето от коприна“ и мириса на борови гори.
С надежда заминах – Ще свикна с мечтания задграница живот… И малко по- малко сякаш привикнах, но останах си „без корени дърво“. Песните слушам, връщам картини в спомените само с теб живея ,
без да виждам другарите си мили с които виртуално през сълзи се смея! Заминах оставих и майка и татко да стареят в голямата къща сами. Понякога се чуваме за малко да се оплачем кой и колко го боли! Преди не разбирах що е носталгия някак си звучеше ми фалшиво, но сега я усещам и така ми е жално, че и бедна да си пак изглеждаш ми красиво.
С цялата си болка ти пиша Родино, искам да ти кажа как те обичам за мене прекрасна си цветна градина
и в сънищата нощем твоя въздух дишам!
Автор :Гена Андрова
Статията е споделена от страницата на bgnow.eu
Източник: Съюз на българите в чужбина
Like this:
Like Зареждане…
Related
