Подробно за премиерния филм на Ридли Скот „Марсианецът“, който се явява и своеобразен научен експеримент (снимки, видео)
Всеки от нас е имал усещането, че е сам на този свят. Но единствено Марк Уотни познава чувството да си сам на Марс. Сметнат за загинал в опустошителната буря, която налага аварийна евакуация на колегите му, той идва на себе си ранен – и за да остане жив, трябва да действа незабавно. Ако успее да запази вярата си, че няма да стане първият човек, загинал на Марс, от пристигането на помощта го делят само няколко години – и милиони километри…
Виж още: Как е заснет „Гравитация“
„Това е историята на едно екстремно оцеляване – казва режисьорът Ридли Скот. – Марк Уотни е поставен под невъобразимо напрежение и изолация, а филмът разказва как реагира в тази ситуация. Съдбата на Марк се определя от това дали той ще се поддаде на паниката и отчаянието, приемайки смъртта за неизбежност, или ще избере да се осланя на своята квалификация, находчивост и чувство за хумор, за да запази спокойствие и да реши проблемите.“
Чувството за хумор у Уотни се превръща в основно средство за справяне със ситуацията, което му позволява да отхвърли безнадеждността и да запази разсъдъка си в подобно бедствено положение. Склонността му да остане весел и оптимистичен е от съществено значение за историята – както и една от характеристиките на образа, които привличат актьора Мат Деймън към ролята.
„Допадна ми хуморът, не само в образа на Уотни, но и в другите персонажи – казва Деймън. – Комедийният тон никога не е повърхностен и допълва наситения драматизъм на ситуацията, което не се среща често в научнофантастичния жанр.“
Авторът на „Марсианецът“ Анди Уеър (на български от изд. „Бард“) имал намерение романът да бъде
„техническа книга за технически хора“
и направил педантично проучване, за да го зареди с научна достоверност. Нямах представа, че масовите читатели биха се заинтересували изобщо от такова четиво, камо ли да го харесат, кълне се той.
Всичко започнало, когато си представил какво би се случило на една пилотирана мисия до Марс – и разработил безкрайните възможности за неблагоприятни инциденти. За 25 години работа като компютърен програмист съм научил, че е много важно да имаш добър резервен вариант, обяснява Уеър.
Той публикувал нови глави на всеки месец и половина-два и за три години вече разполагал със завършена книга. Когато пуснал в продажба електронния вариант на целия ръкопис за 99 цента в „Амазон“, последвали контакт с агент – и договор за екранизацията.
Така се стигнало до „сбъднатата мечта на всеки писател“
Действието се разгръща в недалечното бъдеще, след около 12-15 години, и почти всеки научен аспект на книгата е реалистичен и подкрепен от съвременната теория. С едно изключение: при много по-ниското атмосферно налягане на Марс в сравнение със Земята, описаната от Уиър страховита буря е невъзможна.
„Имах нужда нещо да принуди астронавтите да напуснат планетата, затова си позволих известна свобода на действие – обяснява писателят. – Освен това мислех, че бурята ще бъде много яка.“
Тази буря, която връхлита на 18-тия от общо планираните в мисията 31 дни на Марс, запраща парче от антена през костюма на Уотни, прекъсвайки сензорите му – и той губи съзнание. От момента на този нелеп инцидент неговата изобретателност, решителност и смелост са подложени на изпитание.
„Уатни е ботаник и инженер-механик, изпратен на Марс да вземе проби от почвата, да проучи повече за нейния състав и възможността за отглеждане на култури там. Той има познанията и тренинга да намери начини да оцелее, но времето е срещу него. Убеден е, че преди да има шанс да го спасят, ще минат най-вероятно три-четири години. При сблъсък на човека с природата умните играчи обикновено залагат на природата“, твърди Деймън.
Най-важната битка, която Уотни трябва да води, е със собствената си воля. Отчаянието би му навредило във враждебната марсианската среда. Той поддържа видеодневник на дейността си, подозирайки, че това би могло да послужи като последно завещание – и го води с научна методология и голяма доза остроумие.
Анди Уеър пояснява: „Описах образа на Марк по мое подобие, въпреки че той е по-умен и по-смел, отколкото съм аз, а и няма моите недостатъци. Предполагам, че е това героят, който бих искал да бъда. Но той е Мат Деймън.“
Животът на Червената планета
Марс е неприветлив. Неговият широк температурен диапазон – от минус 153 до около 22 градуса в летен ден – прави труден избора на дрехи. Дишането е още по-проблематично. Въздухът е 95% въглероден диоксид. Почвата не разполага с необходимите бактерии за отглеждане на храни.
А по времето, когато е сниман филмът, НАСА все още не е оповестила откритието, че на планетата има и течаща вода, не само лед. (Макар че Ридли Скот бил информиран за находката два месеца преди официалното съобщение!)
Дори червеникавият цвят на планетата действа като предупредителен знак: за вас тук няма нищо друго, освен смърт чрез задушаване и хипотермия. Но никой не е в състояние да спре хората да отидат там, където са нежелани. Така че – потегляме за Марс!
Създаването на местообитание за живот в изкуствена среда е необходимо, за да се улесни проучването на планетата. В „Марсианецът“ НАСА и Лабораторията за реактивно движение (JPL) в продължение на четири години са използвали безпилотни сонди и с парашутни десанти са доставяли сглобяеми модули за базата – заедно с различни консумативи, храна и оборудване.
Екипажът на „Арес III“ заварва удобства като компютри, уреди за приготвяне на вечерята в Деня на благодарността и АТВ, наречено „Ровър“. Има и марсианско превозно средство, което да върне екипажа на „Хермес“, след като изтече тяхната 31-дневна мисия.
Историята започва на 18-ия ден, след земляните вече са изградили своя дом: палаткова конструкция под налягане на 90 кв. м площ. През тънката атмосфера на Марс проникват значителни количества слънчева и неутронна радиация, което изисква местообитанието им да бъде облицовано отвън с филтриращи слоеве фолио – и тапицирано с пяна.
Интериорът представлява разпръснати спални помещения, обща работна площ, хидравлични врати за влизане и излизане, компактен склад за оборудването – животоподдържащи уреди като генератор на кислород, атмосферен регулатор и система за вторична преработка на водата.
Има достатъчно храна за шестима астронавти за срок 68 дни. Ако броим само Уотни, остават запаси за 400 дни. Достатъчно, за да спечели време, но не и да доживее пристигането на спасителна мисия.
Уотни е ботаник и разполага с няколко картофа (без колорадските бръмбари!). Той измисля начин да осигури необходимите бактериите в марсианската почва, така че да стане плодородна за отглеждане на по-голямо количество от тази култура. Скромният картоф, който някога е спасил цяла цивилизация от гладна смърт, отново е призван да поддържа живота на човека – на друга планета. Задача номер 1 е решена.
Доказано е, че отпадъците за един са съкровище за друг. Уатни използва ровъра, за да проследи нефункциониращата сонда „Патфайндър“, от която последно сигнал е уловен през 1997 г. Чрез камерата той намира начин да поддържа връзка с НАСА и лабораторията. Задача номер 2 е решена.
Героят на Мат Деймън дори намира начин да произведе повече кислород. Нещата се оправят.
Уотни има покрив над главата си, храна и кислород
Разполага с вода и знания, с които открива начин да събере още. Може да комуникира с НАСА и да си разменят шеги, но подбира думите си, когато не е съгласен с техните напътствия.
Ако нищо не се обърка, шансовете за оцеляване му са се увеличили драстично, откакто извади парчето антена от корема си.
Но законът на Мърфи действа навсякъде. И нещо се обърква. Ужасяващ инцидент съсипва упорития труд на Уотни, както и голяма част от неговия оптимизъм.
Сега часовникът тиктака, спасителният график на НАСА се проваля. Чувството за неотложност се заменя с очакване на катастрофа. Работата не търпи отлагане и трябва да се действа денонощно.
Сам на Марс
Седейки сред скалите и прахта на снимачната площадка, Мат Деймън е на път да завърши последния снимачен ден. Краят на февруари е и всички останали актьори са приключили работа преди две седмици. На Марс сме само аз и Ридли, шегува се актьорът, чийто следващ проект е четвъртият му филм за Джейсън Борн.
Налага му се да работи сам в почти всичките си сцени, което е ново преживяване за актьора: „Този филм по същество има три отделни, но свързани помежду си сюжетни линии. Уотни е нещо като Робинзон Крузо. Аз наистина харесвам героя си и се възхищавам на начина, по който историята възхвалява смелостта и находчивостта на тези астронавти. Както Дрю (Годард, сценаристът – бел.ред.) коментира, това е любовно писмо до науката.“
На милиони километри от героя му НАСА и екип учени работят неуморно, за да върнат Марсианеца обратно вкъщи – а междувременно екипажът му планира безразсъдна, ако не и невъзможна спасителна мисия. Целият свят се обединява, за да подпомогне безопасното завръщане на Уотни.
В екипажа, освен Мат Деймън, са още Джесика Частейн като командир на мисията, Себастиан Стан, Кейт Мара и Аксел Хени
В крайна сметка, когато средствата на НАСА и лабораторията се оказват недостатъчни, техните колеги от китайската космическа агенция излизат с предложение, което създава безпрецедентен дух на сътрудничество и взаимопомощ в международните отношения и дипломацията.
Китайците предоставят услугите на своята ракета прототип, която може да се извърши снабдителна мисия до Марс. Това показва професионализъм в действие: мъже и жени с обща кауза, които търсят начин да заобиколят държавната бюрокрация.
Висококвалифицираните специалисти споделят знанията си и се подкрепят във всяка индустрия, независимо от своето местоположение или националност. Не е ли именно това фантастичното в тази история?
„Марсианецът“ е по кината от този петък, 2 октомври. Снимки: Александра филмс / Туентиът сенчъри фокс
Източник: Александра филмс
