Банкноти, Монети, Юбилейни монети, Евро монети, Долари, Roman coins
skip to main |
skip to sidebar
В първите години след Освобождението България няма своя национална парична единица. Наред с останалите в страната златни турски лири, сребърни меджидии, бешлици, алталъци и други в обръщение се срещат и унгарски мангъри, австрийски фиорини, германски талери и марки, холандски, датски и шведски риксдалери и множество сребърни руски рубли, влезли в страната по време на Освободителната война. За да се спре този хаос в паричното обръщение на новата държава, е нужно създаване на национална банка и собствена парична единица.За рождена дата на Българската народна банка можем да считаме 25 януари 1879 г., когато е подписан и утвърден от княз Дондуков – Корсаков нейният първи устав. Според устава капиталът на банката ще бъде 2 000 000 франка, внесени от държавата, като се предвижда този капитал да бъде върнат при евентуалното му четирикратно увеличение в резултат на дейността на банката.Официалното откриване на банката е на 23 май 1879 г. и на него присъстват княз Дондуков – Корсаков и членовете на неговия Съвет за управление. По искане на княз Дондуков–Корсаков за пощенските нужди на Временното правителство, в Русия се отпечатват и първите български пощенски марки, чиито стойности също са означени във франкове и сантими. Дори се отсичат и първите пробни български монети от 10 сантима – медни, и от 1 франк – сребърни. На гърба на монетите е отсечен все още неприетият герб на България. Почти година след тази дата на 4 юни 1880 г. влиза в сила ,,Закон за правото на резане монети в Княжеството”. Най-сетне се ражда националната ни парична единица – левът, разделен на 100 стотинки. Този закон е приет от Второто обикновенно народно събрание. При обсъжданията за наименованието на паричната ни единица е имало някои спорове, но името лев(лъв) е одобрено с мнозинство. По-голям спор се е разгорял около това, дали да бъдат ,,стотинки”, ,,сантими”, ,,сотници” или други. Все пак спорът приключва и се избира името ,,,стотинки”. Отсечените медни монети са на обща стойност 2 100 000 лева, а именно: 15 000 000 къса по 10 стотинки, 10 000 000 къса по 5 стотинки и 5 000 000 къса по 2 стотинки.
Здравейте на всички колекционери и нумизмати също така и начинаещи в бранша по въпроси свързани със всякакви стари и нови интересни монети и банкноти не се колебайте да се свържите с мен: [email protected]
skip to main |
skip to sidebar
Все по-малко са българите, които не са виждали доларова банкнота, независимо какъв копюр – 1, 10, 20, 50 или 100$. Но затова пък са единици нашенците, пък и чуждоземците, успяли да зърнат, а какво остава да подържат в ръцете си някои от най-редките и ценни екземпляри на американските пари от 500$, 1.000$, 5.000$, 10.000$, 100.000$ и 1000.000$.
Здравейте на всички колекционери и нумизмати също така и начинаещи в бранша по въпроси свързани със всякакви стари и нови интересни монети и банкноти не се колебайте да се свържите с мен: [email protected]
Обикновено цената на ценните американски долари е поне двойна на тази, която е отбелязана по ъгълчетата й, особено на по-малките купюри. Сред “най-често” срещаните, но само сред ценителите, са банкнотите от 2 долара. Много скъп е и металният един долар, но пък него никой не го продава, тъй като е най-рядък в България от американските пари. За него пазаренето е в пъти повече от реалната му цена.Доста по-скъпи са други 100-доларови банкноти, но с червен или син печат върху тях. Техният дизайн е доста по-различен от обикновените 100 долара.
Със син печат са книжните пари на САЩ, които имат най-висока пазарна цена, тъй като са печатани през 1922 година и са останали в крайно лимитирани количества в целия свят. Броят на стодоларовите банкноти, които са с червен печат, са в по-голямо количество от печатаните през 1922-а, защото годината им на пускане в обръщение е 1966. Реализираната печалба от такива редки банкноти обаче може да надхвърли 100 – 150%, но това зависи от състоянието на банкнотата – дали е позахабена или по-запазена, липсват ли части от нея или е цяла, с петна ли е или е чиста.
От 21 март 2011 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Манастирът Зограф”, съобщиха от пресцентъра на банката.
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Номинална стойност: 10 лева
Метал: сребро, проба 925/1000
Емисия 2011 г.d
Качество: мат-гланц, висше
Тегло: 23.33 г
Диаметър: 38.61 мм
Гурт: гладък
Тираж: 6000 броя
Монетата ще се продава на касите на БНБ за 66 лв. с ДДС.
На лицевата страна на монетата в лявата половина е изобразена емблемата на Българската народна банка с годината „1879”, изписана върху лентата. Под емблемата е номиналната стойност на монетата „10 ЛЕВА”, а до разделителната линия е изписана годината на емисия „2011”. В полукръг има надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА”. В дясната половина е изобразена икона на Св. Георги Зограф, съхранявана в Зографския манастир в Света гора – Атон.
На обратната страна на монетата е изобразена старинна гравюра от ХІХ век, изобразяваща сградата на манастира „Св. Георги Зограф”, над която има надпис в полукръг „МАНАСТИР „СВ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ”.
Монетата е с тираж 6 хил. броя.
Автори на художествения проект са Иван Тодоров и Тодор Тодоров.
Намираме монетата ‘Манастирът Зограф’ за оригинална и различна от повечето други наскор издадени Български монети. Особено красиво е лицето на монетата, където в допълнение на традиционните символи на БНБ този път е добавено едно истински майсторско изображение на иконата Св. Георги Зограф. Нашите комплименти за авторите Иван Тодоров и Тодор Тодоров! Красиво допълнение за всяка колекция. source
С цена от 66 лева предполагаме, че това ще е последната ‘по-евтина’ Българска сребърна монета и следващите издания през тази и следващата година ще се появят на по-висока цена.
Година Място на отпечатване
1885- Санкт Петербург Русия, 1890-„Bradbury&Wilkinson“ Лондон Великобритания, 1899- „Bradbury&Wilkinson“ Лондон Великобритания, 1903- „Орлов“ Санкт Петербург Русия, 1916- Берлин Германия, 1917- Лайпциг Германия, 1920- Лондон Великобритания, 1922- Ню Йорк САЩ, 1924- Държавна печатница България, 1925- „Bradbury&Wilkinson“ Лондон Великобритания, 1929- „Tomas de la rue“ Лондон Великобритания, 1938-1943- Берлин Германия, 1945- СССР, 1948- Държавна печатница България, 1951-1990- СССР, 1991- Печатница за ценни книжа Лайпциг Германия, 1993-1997- „Giesecke&Devrient“ Германия, 1999- Печатница на БНБ България.