Иглика

Кралицата на пролетта

Едно от най-ранните и красиви пролетни цветя е игликата. Днес са познати близо 400 естествени вида, както и много изкуствено създадени вариетети. Растат основно в умерените зони на Северното полукълбо, като около половината познати видове произхождат от района на Хималаите. В България са разпространени диворастящи 8 вида, някои от които като Рилска (божествена) иглика (Primula deorum) и Старопланинска иглика (Primula frondosa) се срещат само у нас.

Най-разпространена и с най-голямо приложение е Лечебната иглика (Primula veris). Позната е в почти цяла Европа и Близкия изток, от планините на Иран до Британските острови, а на север достига дори до Скандинавския полуостров. У нас може да бъде открита между март и юли в почти цялата страна, най-често по храсталаци, гори и ливади в планинските и полупланиските части.

Игликата е привлякла вниманието на хората от най-древни времена. Като едно от първите и най-красиви пролетни цветя тя е символ на възраждащата се природа. Красивите жълти цветове приличали на древните по форма на връзка ключове. Тези две представи най-общо обединяват и повечето поверия, митове и ритуали, свързани с растението. Според скандинавската митология игликата се появила, когато богинята на любовта и плодородието Фрея изпуснала на земята свойте вълшебни ключове, а според други легенди това било дело на Св.Петър. На Британските острови игликата била свързвана с различни горски феи и леприкорни и показвала (била “ключ”) към техните скрити съкровища. На много места е използвана като средство за прогонване на злото и привличане на здраве и плодородие, символ на любовта, младостта и женското начало.

По отношение на химическия състав на лечебната иглика  са извършени доста научни изследвания. Открити са различни флавоноиди, фенолни гликозиди и сапонини като примеверин, примулаверин и др., следи от етерично масло, витамини – каротин и витамин C и др.

Най-често игликата намира приложение като отхрачващо средство при лечение на различни заболявания на дихателните пътища като бронхити, коклюш, астма, простудни заболявания. Запарката от богатите на сапонини корени засилва бронхиалната секреция и спомага за изхвърлянето на сгъстените секрети. Растението притежава и противовъзпалителен, противотемпературен и потогонен ефект, което допълнително подобрява общото състояние на болните.

Лечебната иглика действа успокояващо, аналгетично и спазмолитично. Може да се употребява при безсъние, неврози, епилепсия, главоболие, нервна слабост. В някои страни се приготвя вино от иглика, което е добро средство при сърдечни оплаквания.

Днес тази употреба е позабравена, но в Средновековието растението е било широко използвано за лечение на различни възпалителни заболявания на опорно-двигателната система. Старите хербалисти високо ценяли тези качества на игликата и я наричали Herba paralysis (билка за парализи) и Radix arthritica (корени за артрит). Това се дължи до голяма степен на съдържащите се вещества, подобни на аспирина.

Благодарение на своето противовъзпалително и диуретично действие може да се употребява за лечение на заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Тя пречиства кръвта, стимулира отделянето за жлъчка и храносмилателни сокове, подобрява обмяната на веществата.

Външно се употребява като средство, стимулиращо растежа на косата, заздравяване на рани и премахване на различни пигментни петна и лунички по кожата.

Игликата има и други приложения. Поради голямото съдържание на витамин C и протавитамин А (каротин) се употребява като ранна пролетна салата, като дори се е култивирала специално за тази цел. От цветовете се приготвя билково вино, а в някои страни служи като оцветител в кулинарията.

Поради високото съдържание на сапонини игликата може да причини стомашен дискомфорт или различни алергични реакции!

PrimulaПримула е ботаническото име на игликата, идва от латинската дума „primus“ и означава първи, ранен. И наистина – цветето ни радва с пъстрите си багри още в началото на пролетта. Обикновено игликите красят двора, но има и видове, които се отглеждат като стайни растения. Как  изглежда – Стъблата са изправени, а листата са захванати в основата им в розетка. Цветовете образуват право или наведено съцветие на върха на растението, но могат и да са единични. Има много видове иглики (повече от 400) и затова те се срещат в различни цветове – розово, жълто, синьо, червено, лилаво.

Как да се грижим за нея –  Когато ги отглеждате като саксийни растения (най-подходящи за това са китайската и обратно коническата примула), температурата трябва да е 13-15°С по време на цъфтеж. През зимата може да се гледа на остъклена тераса при температура 5-10°С. Игликите искат ярка слънчева светлина, особено сутрин. По време на цъфтеж почвата трябва постоянно да е влажна. В случай че игликата е в стая със сух въздух, поставете върху подложката на саксията с цветето мокри камъчета.  През лятото и пролетта поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено.  Почвата трябва да е хумусна. Добре е да е съставена от еднакви части пясък, листовка и торфена смес. Добрият дренаж е от особено значение.  След прецъфтяване можете да засадите Примула: акаулис в градината, другите видове обикновено с изхвърлят.  Ако предпочитате да отглеждате иглики в градината си, имайте предвид, че най-добре се развиват на полусянка, под храсти и дървета с рехави корони. Почвата трябва да е рохкава и богата на хумус, да  изсъхва бързо, но и да не застоява вода. Трябва да се плевят бурените и почвата леко да се разрохква.  Игликите се размножават със семена, чрез разделяне на туфите, а някои видове с листни резници. Семената бързо губят кълняемост, но затова пък при повече видове се самозасяват.

Primula vulgaris Рано цъфтящо пролетно цвете, което се чувства еднакво добре както на двора, в  градините и поляните, така и в сандъчета и саксии. Има изключително богато разнообразие по отношение на височина, едрина, гъстота и оцветяване. Има екземпляри, които достига до 30 см височина. Произход – Азия, Кавказ и Европа. Цъфтеж – в  зависимост от сорта и вида – март и април, а някои дори до май. Много е красива в комбинация от различни цветове и форми, както и съчетана с парички, зюмбюли и нарциси. Място – много добре вирее и дава обилен цъфтеж на  полусенчесто и влажно място. Грижи – не  се нуждае от специални грижи. Обича равномерна влага, не допускайте засушаване. Вече при едногодишните растения, торене не е необходимо.

Размножаване – много  трудно чрез семена, тъй като много лесно губят своята кълняемост. Затова използвайте вече отгледани екземпляри, които засадете на желаното от вас място. На открито за размножаване разделяйте коренището. Съвети – тъй  като листенцата и са покрити с много дребни, парливи и бодливи власинки, бъдете внимателни, тъй като при някои хора може да предизвика алергия. Поливайте редовно, но по малко.

Иглика Виали – непозната и красива Тази примула е студоустойчива, може да промени по необичаен начин всеки двор

Това е един от най-прекрасните и екстравагантни видове иглика. В това растение всичко е необичайно, като се започне от формата на съцветията до окраската на цветовете. Нейните естествени находища са далеч от нашата страна в Азия, в района на северозапад от Юн-нан и на югозапад от Сеутчъ-уан. На височина иглика виали достига около 30см и се разстила на 20-30см ширина. Този вид се отличава от останалите иглики по своите гъсто разклоняващи се туфички и множество силно удължени ланцетни листа. При това те са покрити с фин брашнен налеп, който им придава фантастичен чар.

Дребните цветчета са наредени плътно върху вретеновидно съцветие, 8-12см дълго. Те са с лавандулено-розова багра. Започват да се отварят от основата на съцветието към върха, което продължава дълго време през юни и юли. Тъй като пъпките и прецъфтелите цветчета са червени, то цъфтящият килим изглежда приказно изпъстрен в пастелни тонове. Отдалеч изглеждат като запалени свещи. Цъфтежът продължава много дълго  3-4 седмици, може да бъде още по-продължителен, ако времето е прохладно.