Биафра е разположена в югоизточната част на Нигерия, разполага с богати залежи от петрол и е заселена предимно с християни и езичници което е и причина за войната в Нигерия.
Тогава Биафра с население от 15 милиона е и един от най-развитите региони в Африка с висока гъстота на пътища, училища, болници и фабрики. В края на 19 век англичаните слагат ръка върху Западна Африка и Нигерия става протекторат на Британската империя, а по-късно колония. След края на Втората световна война Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, но с глава британската монархия, а от 1963 г. Нигерия е провъзгласена официално за федерална република.
Периодът след навлизане на демокрацията се характеризира с преврати, етнически и религиозни чистки между мюсюлмани, християни и останките от религиите преди идване на арабите и белите. Днес в страната има около 250 етнически групи, но тогава те са над 300. Християнското население е разпръснато из южните части на страната, където южните етнически групи имат голям брой християни, от които около 75% протестанти, а останалите католици или други църкви. През 1966 г. е извършен поредния преврат при който като опит за запазване не федералната автономия на провинциите против централното правителство което иска пълен контрол и авторитарна власт над страната, част от християнските офицери убиват правителството и президента. Част от армията като мерки за контра-преврат избива около 30 000 човека от племето Ибго и се приемат решения които задължават всички момичета и жени независимо от произход и религията да се обрязват (генитално осакатяване). Южните провинции възстават. При това съвсем скоро са открити огромни запаси от нефт в делтата на река Нигер и местното население прави опити да запази природните си богатства за своите нужди, за да стане икономически независимо от федералното правителство което вече се контролира предимно от мюсюлманите.
Обявено е създаването на република Биафра като самостоятелна държава. Новото правителство в Биафра създава своя централна банка и пуска собствена валута под името Биафра паунд. Правителството на Нигерия налага пълна блокада над новообразуваната държава и така по време на войната има огромен недостиг на лекарства и храни в Биафра. Доброволчески организации от запада се мъчат да създадат някаква организация за доставка на храни и лекарства, включително и по въздуха, но това е проблемно от една страна заради блокадата, от друга заради бойните действия които се водят между двете страни. Държавата е официално призната от Габон, Хаити, Кот д’Ивоар, Бряг на слоновата кост, Танзания и Замбия. Други народи, които не я признават официално, но които осигуряват помощ и подкрепа за Биафра са Израел, Франция, Испания, Португалия, Родезия, Южна Африка и Ватикана. Негласно на новата власт помагат Чехословакия и Унгария. Протестантски църкви и католически организации от цял свят също събират пари и организират помощи за новата държава. Израел първоначално подкрепя централното правителство, но после започва да помага на бунтовниците.
На Нигерия, помагат Великобритания, СССР плюс част от Социалистическия лагер, Чад, Судан и повечето арабски държави. Приоритетите на Лондон са поддържане единството на Нигерия за геополитически интереси и да защити британските петролни интереси, които се изразяват в инвестиции на Shell и BP възлизащи на около 200 милиона £. Интересите на СССР са подобни и свързани със засилване на влиянието на Социалистическия лагер и победата на комунизма и в де-колонизираща се Африка. Великобритания и СССР осигуряват и военноморска подкрепа за блокадата наложена от централното правителство над бунтовниците. В Съветския съюз категорично подкрепят нигерийското правителство, подчертавайки приликата със ситуацията Конго. В началото обаче поради грешка съветските медии обвиняват империалистите британци в цинично подкрепа за отцепниците от Биафра, а след това трябваше да коригират тези твърдения, когато се оказва, че Великобритания е в подкрепа на нигерийското правителство и че британските империалисти се борят като СССР за победата на интернационализма в Африка. На снимката, Ралф Шайнер в Биафра
Новата държава има само 3000 войника, но в организацията на новата армия се включват западни наемници и доброволци. Един от тях е Ролф Щайнер, германец служил в Чуждестранния легион и бил се във Виетнам, Египет и Алжир, който след войната в Биафра отива да се бие в Южен Судан, а после и в Уганда. Заедно с други бели наемници Ролф Щайнер създава част от армията на Биафра, като неговата стратегия е предимно водене на партизанска война. Друг наемник е уелсеца Хю ‘’Тафи’’ Уилямс воювал в Конго (Катанга) и обучен в Южна Африка, на когото е поверена първо една рота, а по-късно организира около себе си 1000 войника. Станал вече майор Уилямс до края на войнат се бие на страната на християнските и езически бунтовници в Биафра. Заради почти фанатичната му храброст нигерийските войници гледали с почти суеверие на майора и смятали, че него не го лови куршум. На страната на Биафра се бият и родезийският наемник Алистъ Уикс, шотландецът Александър Гай (бил се преди това в Конго и Руанда), бившият белгийски офицер Марк Госен, ирландският офицер Пади, френският парашутист и капитан Арман и други.
Бивши офицери от канадските военновъздушни сили в сътрудничество с френските тайни служби и с помощта на шведския авантюрист, утопист и наемник граф Карл Густав Ериксон фон Розен организират малка, но много ефективна авиация.
Граф Ериксон фон Розен има опит от Етиопия, Конго и различни хуманитарни мисии в Африка. С помощта на 9 малки, витлови, цивилни самолета, купени в Швеция и оборудвани с оръжия (ракерти и картечници) се създава малко, но ефективно ВВС. При изненадваща атака водена от графа, са унищожени много самолети между които и нигерийските МиГ-17 и 3 от 6-те бомбардировача на правителствените войски Ил-28. На страната на ВВС на Биафра се бият още португалски, канадски, един полски пилот (един от най-големите асове от Втората световна война) и няколко обучени местни пилоти.
На страната на Нигерия се бият съветски, египетски и британски пилоти. Други пилоти от соц-лагера, между които и някои български осигуряват снабдяване и хуманитарни полети в интерес на правителството на Нигерия. Атаките на витловите леки самолети на бунтовническата авиация карат британците да доставят спешно 24 зенитни оръдия в Нигерия. От СССР и Великобритания са доставени, хеликоптери и по-късно нови реактивни самолети, бронирани автомобили, машини на пехотата и танкове. Британците се оправдават, че ако не доставят оръжие това ще стори СССР, а в СССР смятат, че ако те не доставят оръжие, това ще сторят англичаните. Реално обаче и двете страни са в сътрудничество на страната на централното правителство.
На страна на бунтовниците от Биафра се бият френски, германски, канадски, белгийски, дори британски наемници, южноафриканци, бели и черни родезикци, а на страна на централното правителство има ‘’воени съветници’’ от СССР и Великобритания. СССР и Великобритания въоръжават правителствените войски (85 000 мъже, цивилните милиции на правителството, наемници от Чад и някои арабски страни), а Франция, Португалия, Южна Африка, Родезия, Чехословакия, Израел и различни частни организации се опитват да въоръжат Бифра през блокадата.
Заради акционерното дружество SAFRAP (Societe Anonyme Franchise des Recherches et d’Exploitation dePetrole) Шарл де Гол и по-късно Жорж Помпиду се мъчат да подкрепят и френските петролни интереси в региона. Франция осигурява и пари, помощи и някаква лекарска помощ в Биафра, въпреки непрестанните атаки на правителствените войски.
САЩ официално обявяват неутралитет, защото не искат да се карат с англичаните, но ЦРУ се опитва да следи изкъсо ставащото в региона. От друга страна САЩ са и все по-замесени във войната във Виетнам и въобще не им е до Африка в този момент.
Въпреки героичните почти прояви на местните туземци, бели и черни наемници, доброволци и нарастване на армията на Биафра от 3000 на почти 30 000 към края на войната, бунтовниците започват да губят пред огромната нигерийска армия и над 20 000 наемници от Чад биещи се на страната на Нигерия.
Месеци преди края на войната заради интриги вътре в средите на бунтовниците и заради различия в политиката на водене на война (Ролф Щайнер който води вече 3000 войници иска партизанска тактика, а правителството на Биафра смята, че може да влиза в открити боеве), голяма част от наемниците напускат и войната придобива съвсем печален обрат.
Въоръжените с модерни самолети и оръжия нигерийски част и милиции съсипват изцяло и без това блокираната бунтовническа държава. Икономиката на Биафра е сломена, градове са в руини, училища, болници и транспортни съоръжения са унищожени. В руини са и лагерите и приютите създадени от Червения кръст. Доставката на леки и тежки оръжия от Великобритания е най-големия фактор при определяне на изхода на войната. Други между 1/3 и 1/4 от доставките са извършени от СССР, които доставят и най-големия брой самолети в конфликта. След 2.5 години война, по време на която над 3 милиона цивилни загиват избити от правителствените войски, авиация и милиции, от глад и болести, силите на Биафра сключват примирие с нигерийското правителство и Биафра е интегрирана обратно в Нигерия.
Граф Карл Густав Ериксон фон Розен е убит при една сомалийска атака в Етиопия през 1977 г. където решава да остане за да помага на етиопците. Ролф Щайнер е арестуван от Иди Амин в Уганда и предаден на Северен Судан където 3 години е изтезаван и държан в судански затвор. Под натиск от Западна Германия е освободен и след прибиране в родината си написва книга. Шайнер е осиновил едно момче сираче от племето Ибго и по-късно му дава името си Щайнер. Този чернокож наследник на полковника от армията на Биафра и днес вероятно живее в Германия. Майор Уилямс е вдъхновител на Фредерик Форсайт който работи в Нигерия като военен кореспондент на Ройтерс и който написва по-късно романа “’Кучетата на войната“. Заплатите на наемниците в Биафра са от $ 1700 на месец (около $ 11 594 днес) нагоре, но са нередовни поради безредиците. Някои от наемниците като Марк Гисен са убити по време на боевете в Биафра, други са ранени многократно.
