След войната Богарт играе в театъра роли на романтични младежи. През 1930-а подписва договор с Холивуд и дълго време се колебае между Калифорния и Ню Йорк, без да може да намери достойно приложение на таланта си. През 1934-а получава ролята на гангстера Дюк Манти в пиесата на Р. Шеруд „Вкаменената гора”, а през 1936-а получава същата роля в киното.
След успеха на екранизацията студиото „Уорнър Брадърс” сключва с Богарт дългогодишен контракт. През периода 1936–1940 рядко криминален филм на това студио минава без участието на Богарт – актьорът се снима средно в по един филм на всеки два месеца и с успех се превъплъщава в герои, стоящи и от двете страни на закона. Решаваща за кариерата му се оказва 1941 година, когато след предизвикващата съчувствие роля на арестант („High Sierra”) следва образа на Сам Спейд в „Малтийския сокол”– безстрастен детектив, чийто песимизъм е сдържан единствено от чувството му за професионален дълг. Удостоената му с „Оскар” игра в „Казабланка” (1942) – по някои оценки, най-добрият филм в цялата история на Холивуд, добавя към екранния му облик романтични щрихи и актьорът навлиза в зенита на славата си. Благодарение на образа на романтичния циник Рик Блейн, за много зрители Богарт олицетворява 40-те години.
Заедно с Лорен Бакол, станала през 1945-а неговата четвърта жена, Богарт играе в четирите най-знаменити филми в жанра „film noir” на 40-те години: „Да имаш и да нямаш” (1944), „Големият сън” (1946), „Dark Passage” (1947) и „Key Largo” (1948). Към края на десетилетието летвата на успеха на Богарт се вдига толкова високо, че той вече може да си позволи значително да разшири актьорския си диапазон.
Успоредно с образа на златотърсача в класиката на Джон Хюстън „Съкровището на Сиера Мадре” (1948) той играе подозирания в убийство сценарист (In a Lonely Place, 1950), капитан Куиг в „The Caine Mutiny” (1954) и високомерен бизнесмен в комедията „Сабрина” (1954). За нестандартната роля на стария алкохолизиран шкипер на речно корабче („Африканската кралица”, 1951) Богарт получава отново „Оскар”.
Последният филм на актьора, „The Harder They Fall” (1956), е впечатляващ обвинителен акт към спортния бизнес. Лентата излиза на екран десет месеца преди смъртта на Богарт. Той умира от рак в Холивуд на 14 януари 1957 г., като последните му думи са: „Знаех си, че не трябваше да сменям скоча с мартини.“
BIG5.BG
