По-добре късно, отколкото никога: „Българският Топ 40“ е важна придобивка в ефира на БНТ, но можеше да изглежда по-модерно
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 януари
Поли Генова във виртуалното студио на „Българският Топ 40“. С подобен компютърен декор се работеше преди повече от десетилетие.
Отскоро българският ефир отново има своята официална музикална класация. „Българският Топ 40“ върви всяка събота след „Шоуто на Канала“ по БНТ. Липсата на подобно шоу в националния ефир в продължение на години беше меко казано странна и караше меломаните да се питат каква може да е причината. Такова предаване не е нито кой знае колко скъпо като бюджет, нито трудно като реализация, а чисто технически събирането на данни кои са най-популярните български и световни песни в нашия ефир отдавна не представлява никакъв проблем.
Мнозина търсеха зад отсъствието на музикална класация я интересите на определени продуценти (които по този начин по-лесно налагат субективните си виждания), я тези на многобройните кабелни канали, които упорито дерзаят в тази пазарна ниша. Сега БНТ най-сетне разчупва това статукво – с шоу, което можеше да бъде и много по-зле направено, отколкото е, но което със сигурност можеше да изглежда и много по-модерно.
Преди цели две десетилетия поп-музиката у нас сякаш бе в много по-голям разцвет, отколкото е сега. На пазара имаше сериозна конкуренция от издателски и продуцентски компании – не само от София, но и от Пловдив, Варна, Бургас, Плевен…
Младата българска телевизия ММ имаше стабилен рейтинг сред по-младата публика, излъчваше редовно седмични класации, а годишните й награди, връчвани в периода 1998-2010-а, бяха сред най-очакваните и гледани събития на тукашната сцена. Постепенно обаче този канал изпадна в криза, беше продаден на международна компания (така на нашия пазар навлезе тв бизнесменът Дидие Щосел, днес директор на Нова телевизия) и в един мрачен ден отстъпи честотата си на „диемите“. На негово място се появиха куп други – и тукашни и международни – музикални телевизии. Някои от тях се развиха успешно (City tv, The Voice), други – като гръцката MAD tv – не успяха да се наложат на българска територия. В момента за свое парче от музикалната баница се борят и по-нови канали като BOX tv, BG Music Channel и 359 tv, но влиянието им върху шоубизнеса е далеч от онова, което някога имаше ММ.
Междувременно нейните годишни награди бяха заменени с тези на БГ Радио. Макар и добре организирани, те обаче не успяха да си спечелят нужния авторитет – главно заради съмненията в субективност при определяне на победителите и фаворизиране на едни и същи изпълнители.
В продължение на няколко години bTV имаше авторитетно присъствие на музикалната сцена, излъчвайки в централно време официалната класация „Българският Топ 100“ с водеща Диди Алексиева. Тя се базираше върху статистика от над 50 радиостанции от цялата страна. Разцветът на поп-фолк музиката обаче доведе до криза в предаването. В знак на протест срещу включването на чалга-ритми в авторитетния списък, водещата напусна и известно време беше замествана от рапъра Спенс, преди шоуто да прекрати излъчванията си. Целият жанр изпадна в криза, която приключи едва през това десетилетие от новия век.
Оттогава единствено БНТ правеше плахи опити да поддържа музикални класации и да ангажира интереса на най-трудно сядащата пред екрана млада аудитория, но главно чрез второстепенните си канали. Сегашното завръщане на официален национален чарт в уикендовия праймтайм заслужава аплодисменти и мястото му е именно в държавната телевизия. Даже и да няма нужния висок рейтинг (ако се излъчваше в частен канал, това щеше да е задължително условие), класацията неминуемо ще окаже благотворно влияние върху развитието на българската поп-музика, както и върху промотирането на различни събития, които не разполагат с нужния финансов ресурс, за да се рекламират в друг ефир. Премиери на нови клипове, интервюта с родни и чуждестранни изпълнители, музикални новини от цял свят – един час е предостатъчно програмно време за вмъкване на тези неща между избраните за излъчване парчета. Статистиката, базирана върху излъчванията на 30 български радио и тв-канала, гарантира относително висока степен на обективност при подреждането на песните, затова не би трябвало да има сърдити и недоволни изпълнители и продуценти.
Водещата на шоуто Поли Генова се справя добре със задачите си. Още на „Детската Евровизия“ в „Арена Армеец“ се видя, че певицата има достатъчно капацитет и потенциал да играе и такава роля. Освен че има добра дикция и артистично присъствие в кадър, тя е и сред малкото водещи, които са в състояние да импровизират с пеене на част от всеки български или световен хит. Ангажирането на друг познат изпълнител – Насо Русков от алтернативната група „Бейбифейс Клан“ – като диктор зад кадър също е сред добрите попадения на предаването. Гласът и интонацията му вдъхват респект, а компетентността му трудно би намерила аналог в тукашната журналистическа гилдия.
Съпродуцентите на шоуто от фирмата Lightwork Creative нескрито се гордеят с компютърната графика и цялостна опаковка на предаването, но всъщност нямат особено основание. Да, началната заставка започва обещаващо с 3D-анимация, напомняща за онази в „Игра на тронове“. Акцентът върху България на стилизираната европейска карта е съвсем уместен, но какви са тези нюйоркски небостъргачи след това и какво общо имат с нашия Топ 40? Заставката прилича повече на заимстван готов продукт от чужбина. Ако включваше символично показани български сгради (НДК, Ректората, сградата на БНТ, кулата на Копитото и др. п.), тогава може би щеше да е повод за истинска гордост. Присъствието на водещата във виртуално студио (с компютърно наслагване на изкуствена среда около нея) също не е телевизионен продукт от 2016-а година. С такива неща предаванията се гордееха преди десетилетие, дори повече. Сега Поли Генова изглежда като поставена в машина на времето и телепортирана в края на миналото хилядолетие.
И последна критика – след като изписва на екрана адреса на официалния си сайт (bgtop40.com), за цял месец време продуцентите можеха да се погрижат там да фигурира нещо повече от опция зрителите да гласуват за свой любим български клип. В днешно време правенето на сайт не е нито трудно, нито скъпо начинание, особено пък за фирма, която се е нарекла Lightwork Creative и работи предимно с компютри.
Триизмерната заставка на новото предаване започва интригуващо, но завършва с някакви нюйоркски небостъргачи, нямащи нищо общо с нашата страна.
Like this:
Like Зареждане…
Related
