Притча за умората и щастието

Притча за умората и щастието

Един човек работел от сутрин до мрак, за да изхрани голямото си семейство – жена си и трите дечица, помагал на родителите си, гледал дома и стопанството.

Минавали години и той осъзнавал колко много време и сили отиват, за да може всяка сутрин да става с петлите. Омръзнала му вече постната бобена чорбица и тежкият труд на полето. Ядосал се един ден и си казал, да става каквото ще! Събрал в един вързоп най-необходимото, взел пари и тръгнал към града да си опита щастието.

Градът обаче се оказал далеч не такъв, какъвто беглецът си го представял. Той бил огромен, чужд и шумен и плашел човека. Младите жени въобще не го гледали с възхищение, а парчето жилаво месо в гостилницата му напомняло колко била вкусна бобената чорба на жена му с ароматни подправки в нея. Никой не искал да го вземе на работа – възрастен бил вече и не го харесвали за работник, никой не искал да го прегърне и да го утеши. В края на изтощителния и пълен с впечатления ден той легнал под едно дърво и заспал....
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност