Pages Никой не е успял като… Ябълки, див рожков, дървета-на-които-не-знам-имената – всичките се фръцкат с нови дрехи. Розови, бели. Съседът стои съвсем плешив и объсан сред тях. Ама той си е такъв – не обича да прибързва. Предпочита да обмисли нещата, да е сигурен, че всичко ще е наред, че ще се справи. Няма само да подлъже калинките, щурците, бръмбарите и синигерите, че може пак да се нанесат в короната му, че е дошла пролетта. Потупвам го по кривия клон, дето ме закача, като се покажа на прозореца и му шушна: „Успокой се, момче, правилно постъпваш. Никой не е прокопсал като е позеленял от завист.“ ==== Прочети още за съседа:
