Леля Пепи отдавна беше прехвърлила четиридесетте и това започваше вече да й личи.Особено я издаваха бръчиците около очите и сочните устни.Не беше особено висока,фигурата й беше приятно закръглена,но в никакъв случай не беше дебела или отпусната.Косата й беше винаги боядисана и с прическа.Не излизаше от малкия си апартамент преди да се гримира.Всяка сутрин леля Пепи тръгваше за работа в седем без петнадесет.Качваше се в претъпкания автобус 31А,който я спираше пред Общината.От там се спускаше надолу към новата бизнес сграда,в която се помещаваше клонът на фондовата борса.Високите й токчета ритмично чаткаха по плочките в коридорите и фоайето.На третия етаж тя си хвърляше един бърз поглед в огледалото,колкото да се убеди,че изглежда безупречно и едва тогава влизаше през вратата с надпис „Служебен вход”-това беше нейният „офис”.Леля Пепи работеше като хигиенистка или чистачка-както казваше тя.Тази,другата,модерна дума-хигиенистка,тя не я уважаваше.Беше някак си мръсна сама по себе си.А леля Пепи беше маниачка на тема чистота.Навсякъде трябваше да блести,да няма прашинка,да е спретнато и подредено.Набързо слагаше снежно бяла престилка,прибираше си косата на висок кок,слагаше жълти гумени ръкавици,които веднага скриваха ярко-червените й лакирани нокти.Поглеждаше се критично в огледалото и докато не видеше в отражението му собственото си одобрение,не започваше да чисти.Просто беше перфекционистка.И все се чудеше на младите хора,които работеха там.Уж интелигенти,образовани,взимаха големи заплати,а бяха доста немарливи.Особено едното девойче.След нея леля Пепи винаги разтваряше петна от течен шоколад и забърсваше остатъците от разлян айрян.Ами брокерът?Майка няма ли си,като си няма жена,да го погледне сутрин как излиза,измачкан за работа.Клатеше неодобрително глава леля Пепи и смучеше ли смучеше с прахосмукачката.Точно в девет без петнадесет щеше да е излъскала до неузнаваемост офиса.Да се трудят с кеф децата-така обичаше да си казва и широка усмивка на задоволство се появяваше на лицето й.В девет без пет финансистите вече са се събрали в офиса на леля Пепи и заедно с нея,си пият първото от многото за деня кафета.А тя ги гледаше и им се радваше,защото щяха да седнат на столовете си,да пуснат компютрите си и да не мръднат до края на работния ден от там.Единствената им утеха бяха празните кошове,почистените бюра и свежия аромат,който тя докарваше с помощта на дезинфектанти и ароматизатори.Леля Пепи си гледаше съвестно работата и беше най-добрата.Едва когато видеше,че всичкия боклук е изхвърлен,можеше да се прибере доволна у дома.Преди работеше на три места,но откакто започна работа тук,заплатата й беше достатъчна.А и рядко й се налагаше да идва извънредно или след работно време.Днес обаче беше точно такъв ден.В офиса имаше рожденник и по традиция след работа се правеше малко парти.А след него оставаха купища боклуци и мръсотия,които леля Пепи ненавиждаше и стремглаво премахваше.
Работния ден,а и купона след него,бях приключили.Всички си бяха тръгнали и само Пепи бе останала,за да изчисти мръсотията и боклуците след купона.
Наконтена,както винаги,тя започна да обира първо едрите боклуци.И тогава чу предупредителните сигнали на алармата-някой се качваше по стълбите.С ръце на кръста,в гумени ръкавици,тя застана във фоайето и зачака.Най-вероятно някое от децата е забравило нещо,мислеше си тя.Но пред нея се появи висока и стройна фигура на мъж към петдесетте,когото тя не познаваше.
– Борислав Янчев,нотариус – приветливо каза той и подаде ръка да се запознае. Леля Пепи леко се смути.Не познаваше мъжа пред себе си.А той беше дяволски красив.С посребряла къдрава коса,тъмносини очи и стегнато тяло.Най-вероятно спортуваше.Освен,ако нямаше наследени прекрасни гени.Ръцете му бяха големи, с равно изрязани нокти и… лицето на жената грейна-нямаше черно под тях.Костюмът нямаше гънка,въпреки края на работния ден.Този мъж определено беше рядкост.Леля Пепи не можа да си спомни кога за последно беше срещала толкова добре поддържан мъж.Нямаше халка,но определено се усещаше женска ръка. Не можеше един мъж да се грижи толкова добре сам за себе си.
– Пепа Колева,хигиенистка. – за първи път тя не каза чистачка.
Искаше й се да изглежда някак си по-важна пред този изискан господин. А не просто като миячката на офиса.
– Бях на импровизирания купон преди малко и явно съм си забравил една папка с документи.Говорих с Петров (шефът) и той ми каза,че вероятно ще сте тук и ще мога да си прибера нещата. Извинете ме за безпокойствието, госпожо!Краката на леля Пепи се подкосиха.Никога никой не й беше говорил така.За всички тя беше леля Пепи.А този очарователен господин сега й се усмихваше подкупващо. Сякаш не си търсеше забравената папка,а я изкушаваше да съгреши. Жената се изчерви.Опита се да прогони тази мисъл,беше сигурна, че се е изписала на лицето й.И колкото повече искаше да не мисли за сексапила на мъжа,толкова повече се изчервяваше.
Нотариусът бързо откри каквото търсеше.Прибра папката в куфарчето и каза:
– Вече е късно. Сама ли ще се прибирате?
– Да,но не се притеснявайте.Ще си повикам такси.
– Ако не Ви притеснява,мога да ви изчакам и да Ви закарам.
Леля Пепи още повече се изчерви.Почувства се като петокласничка,която за първи път я заговаря красавецът от горния клас.Искаше й се да приеме предложението,но се притесняваше да чисти пред него.А той, сякаш прочел мислите й, каза:
– Живея сам.Не си спомням от кога не съм виждал жена да чисти.Няма по-прекрасна и възбуждаща гледка от това. – Янчев придърпа един стол и се настани удобно.Леля Пепи не можа да събере сили и да каже каквото и било.Само хвана прахосмукачката и се зае да почиства.
Половин час по-късно офисът блестеше от чистота.Торбите с боклук бяха завързани и строени,така че да ги вземе и изхвърли на търгване.Жената понечи да свали гумените ръкавици,но нотариусът я изпревари.Хвана първо едната й ръка и смъкна латексовата ръкавица.После бавно целуна едно по едно нежните пръстчета на леля Пепи.А тя притаи дъх и се помоли да не се събуди преди да досънува до край този нереален сън.Защото тя беше убедена, че сънува.Мъжът смъкна и другата ръкавица и отново целуна всеки един неин пръст.После хвана двете й ръце едновременно и ги поднесе към устните си.Целуна ги ефирно, като истински джентълмен.Леля Пепи усети в утробата й да се надига отдавна забравено желание. И страст.Тя притвори очи и се отпусна в силните мъжки ръце.А те галеха пищните й гърди,дългата шияи сочните начервени устни.Съвсем скоро той я целуна.От цялата му същност струеше сила и мъжество.Целуваше я топло и закрилящо.Целуваше я докато не усети,че дори най-бегли признаци за съпротива не са останали в обърканата й душа.Едва тогава я подхвана през кръста,повдигна я и я сложи да легне на заседателната маса.Бавно разкопча бялата престилка.Жената му помогна,като се надигна,и след секунди престилката лежеше сгъната на облегалката на един от столовете.Последваха я оранжевата блуза и кафявият панталон на Пепи.Тя остана само по бельо.Янчев се отдръпна,за да я огледа. По усмивката му леля Пепи реши,че му е харесала.А как иначе? Беше толкова женствена,макар и далеч не първа младост.Тялото й беше идеално поддържано.Малко жени си отделяха толкова време и внимание.Но не и леля Пепи.Дори това да беше първия от толкова години миг,дори и да беше последният,в който мъж я виждаше гола,тя винаги щеше да изглежда съвършено.
Нотариусът се наведе към очакващата го разгорещена жена и я целуна.Впи тънките си устни в нейните.Беше толкова сладка,че го беше страх дали ще успее да й се насити.С мъка откъсна устните си от нейните и се насочи към врата й.А той ухаеше свежо.Това го възбуди необяснимо много и той усети,че слиповете му отесняват.Но не бързаше да се освободи от тях.Поне не още.Първо искаше да засмуче огромните й гърди,да прокара зърната им през зъбите си и да помачка ореолите.Обожаваше големи гърди,но обикновено големите гърди бяха увиснали.А тези бяха стегнати.Явно не беше кърмила и се беше грижила за тях.Да.Тези гърди бяха съвършени.Поколеба се дали да се отдели от тях.Но упорито продължи изследването си надолу.Посрещна го меката плът на корема й.Целуна всеки милиметър от него.Засмука пъпа й.Не спираше да гали триъгълника й.С отмерено движение смъкна бикините и пред него се разкри чудна гледка.Обезкосмената й вагина я подмлади.Представи си,че е с малко и невинно дете.Не,че тя не се държеше точно така.Сега вече слиповете съвсем му отесняха.
Янчев непохватно се съблече.Даже се засрами.Почувства се като ученик от гимназията,който за първи път вижда жена.Но явно тя не беше забелязала това,а само леко потрепваше от нетърпение.Отново се наведе да я целуне.Този път му беше по-лесно да откъсне устните си от нейните,защото нямаше търпение да почувства живителната влага между краката й.А тя изби веднага,след като той пусна грапавия си език между срамните й устни.Не бързаше. Искаше да усети как почва да трепери от желание.Искаше да я подготви максимално за големия си корав член.Интуицията му показваше,че тази огнена,но плаха жена,отдавна не е била с мъж.Прокарваше езика си през цялата и вагина.Засмукваше клитора й.Галеше непрестанно гърдите й.А леля Пепи не смееше да диша.Беше забравила какво прекрасно нещо е сексът.И смяташе да му се наслади напълно.Нотариусът се изправи.Отново огледа жената.Сега тя му се видя още по-хубава и неустоима.Придърпа я към себе си,постави я седнала на ръба на заседателната маса и плавно проникна в гостоприемната й вагина.Усети леко съпротивление,което преодоля бавно и постепенно.С оттренирани движения започна да й го вкарва все по-надълбоко и дълбоко.Отначало тя седеше неподвижна,наслаждавайки се на екстаза си.Но постепенно се включи в неговия ритъм.Тогава той и подаде да лапне и овлажни палеца му.Тя го засмука като гладно дете.Едва не изплака,когато мъжът й го откъсна от устните.Постави го на клитора й и започна да го масажира.Постепенно усилваше ритъма,с който я търкаше по розовата пъпка и проникваше на дълбоко в нея с твърдия си пенис.Темпото се изравни.Той го увеличаваше,а Пепи не спираше да се мята.Оргазмите й пристигаха един след друг.Янчев не подтискаше усмивката си.Доставяше му безкрайно удоволствие да я гледа как стене и се мята.Когато усети,че умората и за двамата е близо,изкара незадоволения си член от вагината й.Огледа се из стаята и погледът му се спря на шарения прахоуловител.Все още беше неизползван и запечатан.В съзнанието му се зароди палава идея.Взе го,разкъса найлоновата обвивка и се върна при жената.Тя го очакваше с все още разтворени крака.По бедрата й се стичаха соковете на страстта им.С пухчетата на прахоуловителя,нотариусът започна да гали краката на леля Пепи.А тя потреперваше от леките гъделичкащи движения.Мъжът не спираше.Погали влажната и вагина и се удиви на настръхналата й кожа.Дразнеше клитора й докато не предизвика поредния й оргазъм.Нотариусът седна на единия от столовете край масата и притегли жената надолу.Тя залитна,когато слезе от масата,но силните ръце на юриста я спряха преди да падне.Само й помогнаха да седне на прясно излъскания под в краката на мъжа.Янчев хвана пулсиращия си член и го постави в устата на Пепи.Тя за миг се стъписа,но окуражаващите ласки и думи на мъжа я насърчиха и тя плахо започна да го смуче.
-Точно така,мойто момиче,точно така.Справяш се чудесно.Не спирай.Гали главичката с езиче.Смучи я.Браво.Добро момиче.А сега го засмучи по-смело.Не се притеснявай.По-смело.Смучи.Точно така…
Постепенно думите му затихваха.Пепи се справяше и сама,а той се отдаде на насладата.Искаше да се изпразни отгоре й,по перфектното й лице.Изкара си члена и свърши на лицето й.Спермата му започна бавно да се стича по гримираните й клепки.Той я погали по влажните бузи.Изглеждаше божествено.Вече не толкова съвършена с този размазан грим,но още по-женствена и желана. Потрепери за последен път и започна да се празни върху лицето,гърдите и корема и.Направо я окъпа,толкова голямо количество изхвърли.Пепи го пое в устата си,изцеди го до последната капка и след това старателно го почисти с език.След това Янчев се изправи,облече се набързо,за да може да се наслади на жената докато се оправя след секса.Понякога се чудеше кое му доставя по-голямо удоволствие-самият секс или да наблюдава жената как се оправя след това.Особено, ако тази жена беше като леля Пепи и държеше да изглежда безупречно.Десетина минути по-късно двамата слизаха надолу по стълбите с торбите боклук.На лицето на нотариуса се изписа широка похотлива усмивка.Какво ли щеше да каже Петров утре, ако прегледаше записите от камерите,поставени в офиса му?!..
