Прочутата архитектка, която си отиде в края на март на 65-годишна възраст, веднъж казала: „Като жена съм сигурна, че мога да вдигна много добър небостъргач“
Смъртта на Заха Хадид е загуба не само за архитектурата и иновациите, но и за жените по света, които се борят за равни права с мъжете.
През 2004-та тя става първата жена (и първият мюсюлманин в света) с престижната архитектурна награда „Прицкер“, а миналата година беше отличена със златния медал на RIBA – Кралския институт на британските архитекти, също уникално постижение за нейния пол.
Сред последните й завършени творби бяха Олимпийският център за водни спортове, открит за летните игри Лондон 2012, и културният и конгресен център „Гайдар Алиев“ в Баку, Азербайджан, който й донесе наградата за дизайн на 2014 г. Паметник на най-великата архитектка в света обаче са не само сградите, които е издигнала, а и самата й кариера – и мъдростта, с която е следвала своя професионален път, отбелязва сп. „Тайм“.
Тя си отиде на 65-годишна възраст в Маями от инфаркт, който получава, след като влиза в болница, за да лекува бронхит. Тези осем цитата показват колко влиятелна и могъща фигура беше иракчанката, учила в Англия:
– Смяташе се, че жените не мислят достатъчно логично. Пълна глупост! Не познавам егото на мъжа или как разсъждават те, но в способностите ни няма никаква разлика, дори ако вземем само нашата професионална област. Вероятно има различия в лидерските качества на жените или в личностно отношение, но в дизайна можем да работим на същото ниво, ако ни се дава възможност. (в. „Обзървър“)
– На жените винаги им се казва: „Няма да успееш, ще ти е прекалено трудно, не можеш да го направиш, не кандидатствай в този конкурс, никога няма да го спечелиш.“ А е нужно да им се вдъхва увереност в собствените сили. (в. „Дейли телеграф“)
– Понякога жените имат чувството, че трябва да вършат всичко: да работят, да въртят къщата, да гледат децата – но това е прекалено много. Затова трябва отрано да се научите, че не можете да вършите всичко сама и че трябва да се доверявате на други хора, които да работят по вашите идеи. (в. „Гардиън“)
– Ако бях мъж, щяха да кажат, че просто имам собствено мнение. Но като съм жена, казват, че с мен се работи трудно. Не мога да си сменя пола! (в The Daily Beast)
– Не искам да гледат на мен непременно като аутсайдер, но това означава, че мога да продължа с експериментите и иновациите. Това, че ми се е налагало да водя битки, ме е направило по-добър архитект. (във в. „Таймс“)
– Успехът ти няма да се определя от твоя пол или от етническата ти принадлежност, а само от хоризонта на твоите мечти и упорития труд за тяхното постигане. (в пощенска картичка, която Хадид пише до своето по-младо „аз“ за проект на BBC Arts)
– Никога няма да се откажа от лукса да си мисля, че съм успяла в живота. Не съм вече такава, каквато бях преди 20 години, но винаги поставям летвата все по-високо. (във в. „Дейли телеграф“)
– Сигурна съм, като жена, че мога да вдигна много добър небостъргач. (в. „Обзървър“)
Жилището на Заха Хадид в Лондон е „невероятно бяло и светло“, описва го кураторката на изложбата „Къде живеят архитектите“ Франческа Молтени. Светлината буквално е наводнила мястото, а белите стени поддържат осветеността му дори в мрачните дъждовни дни. Усеща се присъщата на архитектката авангардна естетика – като в чувствените извивки, изобразени на скиците по стената. Снимка: Davide Pizzigoni / Cosmit
Източник: Motto.Time.com
