Херния се нарича пролапс, т.е. изпадане на част от червото, което се дължи на отслабване на част от коремната стена. На латински, hernia означава буквално – разкъсване, спукване. Наличието на херния е лесно забележимо от пациента, който (когато е в изправено положение) забелязва една издатина (изпъкналост) в засегнатата зона. Издатината първоначално се подава и изчезва, когато пациентът легне или натисне мястото. Понякога, хернията е придружена от дискомфорт, понякога от болка, която става все по-интензивна при вдигане на тежки предмети, при кашляне или следпродължително стоене прав. Когато болката става интензивна, остра и устойчива, е възможно да бъде причинена от притискане, което изисква незабавна хирургична намеса за предотвратяване на исхемия и некроза на червото. В този случай, наложително е да се осъществи директна комуникация между лекар и пациент, защото всяко забавяне може дори да застраши живота му.
Хернията може да съществува по рождение или да се появи като резултат от различни фактори, например – от натиск върху коремната стена, от хронична кашлица, запек, затлъстяване, бременност или занимание с физически дейности, които изискват често вдигане на тежко. Също така, може да бъде причинена след травма или операция.
Видовете хернии са:
Епигастрална херния Пъпна херния Ингвинална херния Феморална херния Спортна херния Следоперативна херния
Окончателното третиране на херния се извършва само по хирургичен път, тъй като не съществуват консервативни методи за лечение. Временно ползване на превръзка на хернията се препоръчва само в случаите, когато това е необходимо с цел – забавяне (отлагане) на хирургичното лечение, защото има риск от образуване на съединителна тъкан около хернията, който прави по-трудно последващото оперативно лечение.
Идеалният хирургически метод за третиране на херния е лапароскопският (наричан лапароскопия на херния или безкръвна операция на херния), по време на който се поставя хирургична мрежа върху засегнатото място, посредством оразмерени отвори от по само 5 милиметра.
Много малкият размер на разреза елиминира кървенето, тежката следоперативна болка и продължителният престой на пациента в болницата, който не надвишава 24 часа. Освен това, лапароскопската методика превъзхожда отвореното хирургично лечение на хернията, поради всяко отсъствие на постоперативни възпаления и инфекции и намаляване на вероятността от повторно появяване на хернията на по-малко от 1%.
Предоперативно, пациентът се подлага на обикновени сърдечни, дихателни и кръвни тестове. Ако преди това е приемал антикоаголанти или аспирин, тогава се спира вземането им около 5-7 дни преди операцията.
Лапароскопската операция на херния се извършва с епидурална анестезия или под обща анестезия и пациентът може да се върне у дома веднага след като е в състояние да ходи, в повечето случаи в рамките на същия ден. Връщането му към ежедневните дейности става в рамките на няколко дни.
Постоперативната болка е обикновено лека и се третира с прости аналгетици. Както бе споменато по-горе, възможността за поява на усложнения е изключително рядка, но в случай че все пак се появят, те се лекуват лесно консервативно, като се вземат лекарства. Пациентът трябва да се обърне веднага към хирурга, в случай се е налице кървене, температура, треска, силно подуване на корема, гадене или повръщане. Повторният преглед се извършва 10-15 дни след операцията.
Д-р Сотирис Гавриил е специалист в лапароскопския метод на лечение на херния, лапароскопията. Специалист хирург е и в хирургия на затлъстяване, онкология, храносмилателна система, един от основателите на МБАЛ Медлайн, началник на хирургичното отделение в болница „Докторс Хоспиталс“ в Атина, един от водещите специалисти в Европа в терапията на наднормено тегло, направил повече от 26 000 операции на пациенти.
