Възходът на Оливър Кромуел, реализаторът на политическите и физическите аспекти на Пуританската революция, е драматичен. Родителите му са протестанти от Хънтингтън, близо до Кеймбридж, Англия. Роден е през 1599г. Баща му е член на парламентите на кралица Елизабет. Потомък е на Томас Кромуел, който разпуска манастирите през 30-те години на XVI век и дава Хънчингбрък – имение в Хънтингтън, Източна Англия, служило като женски манастир, на своя прапрадядо. Там крал Джеймс посещава чичо му сър Оливър Кромуел при възкачването на трона през 1603г. Твърди се, че четиригодишният Кромуел разкървавил носа на двегодишния принц Чарлз Стюарт (бедещия крал Чарлз I). Историята, че Оливър е с еврейско потекло, може би води началото си от втората съпруга на сър Оливър, Ан Хуфтман, която е холандска вдовица на католика от Генуа сър Хорацио Палавичино (починал през 1600г.). През 1578г. заем, даден от Палавичино на холандските бунтовници за борба срещу Испания, е гарантиран от Елизабет I. Две доведени деца от първия брак на Палавичино се женят за две от децата на Хуфтман с Кромуел. Не е сигурно, че семейство Палавичино са евреи, тъй като са практикуващи вярата католици, но се шушука, че те са марани (евреи, принудени да станат католици).
Оливър учи в класическата гимназия в Хънтингтън и прекарва една година в Сидни Съсекс Колидж, Кеймбридж. Директорът в училище и преподавателят му в Кеймбридж са (кабалистични) клавинисти; те учат Кромуел, че Бог ръководи Избраните по пътя на праведността. След една година в Кеймбридж баща му умира и той трябва да се грижи за овдовялата си майка и за сестрите си. Това става през 1617г. – време, когато той води развратен живот в пивниците на Хънтингтън. За да го вкара в по-здравословна компания, майка му го изпраща да учи в Линкълнс Ин и през 1620г. той се жени за дъщерята на лондонски търговец Елизабет, от която има девет деца.
Живеят в свободната от феодални задължения къща в Хънтингтън, в която той е роден. През 20-те си години Кромуел става унитарист и се отдалечава от калвинизма, за да навлезе в деистичния светоглед на унитаризма, който наподобява франкмасонство и гледа назад към Стария завет. Подчертава Бога, а не Христос и приема, че Бог е един, а не Троица.
Според Дилън унитаризмът и франкмасонството са разработени от Фауст Сокин, племенника на Лаелий Сокин, който пристига във Венеция, когато е на 21 години, и присъства на съвещание на еретици във Виченца през 1547г., когато се решава християнството да се разруши. Република Венеция арестува и след това удушава двама от основните еретици, но Лаелий бяга. Фауст наследява позицията срещу Троицата на чичо си, в крайна сметка се заселва в Полша, влиятелен е в основаването на унитаризма и основава Сокинова секта, която твърди, че Христос няма божествена природа.
Според Дилън Сокиновската цел е да се разруши Църквата и да се издигне нов храм, в който всеки враг на ортодоклсаността (т.е. Римокатолическата църква) може да влиза свободно, където всички хетеродоксални вярващи могат да са братя – ,,Обединените братя“, ,,Полските братя“, ,,Моравските братя“, братята масони и накрая франкмасоните. Сокиновската вяра, че Христос няма божествена природа, е от фундаментално значение за франкмасонството.
Дилън цитира абат Льофранк като вярващ, че Кромуел е последовател на Сокин, основава франкмасонството и измисля алегорията за деистичния Соломонов храм, в който могат да извършват богослужения представители на всички вери. Този Храм, който е разрушен от Христос (обърнал масите в двора на храма), трябва да се възстанови от франкмасонството, след като християнството е унищожено.
Дали Кромуел осъзнава тези съображения по времето, когато става унитарист, не е известно. През 1627г. Хънчингбрук е продаден; на следващата година Кромуел е избран за член на парламента от Хънтингтън. Известен е като пламенен, недодялан пуритан, който отправя калвинистки атаки срещу епископите.
(Говори на пуритански език, както се очаква от член на силно пуританската Независима партия.) До разпускането на парламента през 1629г. той има дълбоки психологически проблеми – може би свързани с изоставянето на калвинизма и приемането на унитаризма, – но през тази година, почти на 30 години, той преживява духовен прелом. По-късно (през 1638г.) го описва на братовчедка си, г-жа Сейнт Джон: ,,О, аз живях във и обичах тъмнината и мразех светлината; бях главатар, главатаря на грешниците… Душата ми е с паството на Първородния… Той ми даде да видя светлината в Неговата светлина.“ От този момент нататък, през 1629г., той като че ли мисли за себе си като за конгрегационалист. Много години по-късно приятел, познавал го по онова време, пише: ,,Религията беше набита в душата му с чук и огън; тя не дойде само със светлината в неговото разбиране“. След приемането на новата вяра той смята, че е един от Богоизбраните – един от малцината, от Избраните и е открит за ,,внезапните провидения в нещата“. Смята, че е сляп инструмент в ръцете на по-висша сила, че историческите събития се определят от Божията воля – ,,Божии революции“- че неговата задача е да открие скритата цел зад събитията, или ,,какво е намерението на Бога в цялата верига на провидението“. През 1631г. къщата в Хънтингтън е продадена и Кромуел става наемател на ферма в Сейнт Айвс, разположена на пет мили. През по-голямата част от 30-те години на XVII век е земевладелец. През 1631 и 1632г. реколтата е лоша и тогава той обмисля да емигрира в Америка. Когато най-накрая прави опит да емигрира, е привлечен от пуританския Нов свят от другата страна на океана.
Разказва се, че през 1638г. се качва на кораб в Темза, готов да отплава, придружен от роднините си Артър Хейзълриг и Джон Хемпдън. (Хемпдън попада в затвора през 1637г., защото отказва да плати своя корабен данък от 30 шилинга. И двамата мъже ще станат опозиционни парламентарни водачи.) Трябва да плават с Ню Провидънс Кампани, но в последната минута Държавният съвет отказва да им даде разрешение да напуснат и тримата трябва да се върнат по мостика. Кромуел винаги е смятал, че отказът на Съвета да го пусне е от Провидението. Десет години по-късно на Съвета ще му се иска да го е пуснал. По времето на възнамеряването отплаване Кромуел е наследил собственост в Или от брата на майка си – вуйчо му, сър Томас, и се връща да живее близо до блатистата област в Източна Англия.
През 1640г. Чарлз I свиква друг парламент и Кромуел е избран за представител на Кеймбридж. Той се оказва сред събратя – неудовлетворени земевладелци, водени от Джон Пим. Всички са огорчени от данъчната политика на Чарлз на налагане на корабен данък върху хората като Джон Хампдън и са разочаровани от корупцията сред духовенството. Пим организира ,,Голямо възражение“ през ноември 1641г., предизвиквайки краля. Кралят отговаря с опит за арест на петима членове на парламента заради измяна. (Самюъл Хартлиб по това време действа зад кулисите.)
По-късен документ свързва Кромуел (чрез братовчед му Оливър Сейнт Джон) с Хартлиб и участниците в кампанията между април и октомври 1640г. за нов парламент: ,,Истинската причина за свикването на Дългия парламент е: при разпускането на предишния Къс парламент членовете – лордове и от Камарата на общините – поддържат благородното мнение, че делата на краля не след дълго ще му наложат отново да ги свика, следователно живеещите в Лондон се срещат редовно и предават информация чрез г-н Самюъл Хартлиб… на онези в провинцията. Скоро те привикват повече хора, които идват лично, но и водят със себе си такива земевладелци, на които могат да се доверят, сред тях и г-н Оливър Сейнт Джон, който води със себе си г-н Оливър Кромуел – първата публична среща, на която този господин се появява. Те се разбират да изпратят петиция до краля в Йорк, подписана от двадесет лорда и над 40 представители на Камарата на общините, да свика парламент. Двама лорда и 4 представители на Камарата на общините трябва да я занесат… Имената на четиримата съм забравил, но съм сигурен, че последният беше Кромуел.“ Свързан ли е Кромуел с Розенкройцерския кръг на Хартлиб през 1640г.? Да. Кромуел дълбоко уважава Коменски, който пристига в Англия през 1641г. със значителна разгласа, а парламентът приветства Хартлиб, който му посвещава своята ,,Macaria“ (,,Макария“) през 1641г. Кромуел познава Хартлиб поне от 1640-41. Поне от 1641г., а вероятно от 1628г. Хартлиб е спечелил вниманието на Кромуел като пуритан, чиято философия фактически е розенкройцерска. Както отбелязва Кристофър Хил в ,,Milton and the English Revolution“ (,,Милтън и английската революция“), Милтън споделя своя ,,революционен протестантски интернационализъм“ с редица други, включително поета Андрю Марвел и Оливър Кромуел. По целия път към властта Кромуел е заобиколен от Невидим колеж от чуждестранни богослови и философи, които до един са в контакт с Хартлиб, чиято по същество миленаристка визия оказва огромно въздействие върху идеалите и политиката на Протектората.
Е, последовател на Сокин ли е Кромуел? Той се обгражда с розенкройцери – както видяхме, розенкройцерството започва през 10-те години на XVIIв., по времето на първите му студентски дни… а пуританството недвусмислено е завъртане колкото за розенкройцерството, толкова и за сокинианизма, независимо дали франкмасонството е измислено от Бейкън или от Кромуел. Кромуел е силно свързан с розенкройцерското франкмасонство и често посещава розенкройцерска масонска ложа, наречена ,,Корона“, което би могъл да прави само ако самият той е розенкройцерски масон. Както ще видим по-нататък, изглежда, че Кромуел обещава да построи наново Соломоновия храм в редиците на франкмасонството в замяна на финансова подкрепа от амстердамските евреи.
