Снимка: Aни Петрова – Новинар
Диана-Мария Райнова – Манева е потомствен скулптор. Родена е в Париж като дъщеря на скулпторите Стела Райнова и невъзвращенеца Боян Райнов, когото Франция боготвори. Зад Желязната завеса го наричат просто BOYAN. Америка го избира за „Мъж на годината” през 1979 г., докато социалистическата ни по онова време родина го зачерква во веки. Диана-Мария е завършила Художествената академия, като взема с отличен изпита по „Естетика” при Богомил Райнов, към когото изпитвала силен респект. Той е неин чичо. На три години Райнова остава без баща, разделя ги завинаги тоталитарният режим у нас. Тогава майка й вече е покнанена за систент на проф. Марсел Жимон. На 18 години е можела да стане френска гражданка, но майка й забранява това да се случи. Има син и дъщеря и се радва на трима внуци.
Вижте какво казва внучката на големия интелектуалец Николай Райнов Диана-Мария Райнова за Гражданския съвет на Реформаторския блок в интервю за ПИК:
-Госпожо Райнова, Вие сте потомка на световно известния интелектуалец проф. Николай Райнов. Какво сте запазили като спомен от него?
-В контекста на днешната обстановка си спомням неговата максима, „Гръм не пада върху тръне, а върху високите дървета”. Казваше това винаги спокоен. Тези думи ми дават надежда, че реформите трябва да се продължават, въпреки атаките, трудностите и отпора в някои от медиите.
– Вие сте член на Гражданския съвет на Реформаторския блок от самото му начало. Как се озовахте в този политически формат?
-Той не беше политически формат, докато голяма част от „гражданите“, вече ги слагам в кавички, не станаха депутати, министри и на високи държавни постове. Чак после разбрах за какво всъщност те са дошли в РБ. Аз не мисля, че такава подмяна на гражданската съвест е чистоплътна. Гражданския съвет беше създаден с очакванията, че ще бъде точно съвестта и корективът на политиците, катализатор за политическите процеси. И то с автентична гражданска енергия. Без обвързване, обслужване на партийни цели, заплащане, индулгенции.
– А какво стана?
Партиите от РБ излъчиха свои представители и аз и Гроздан Караджов, и други колеги, бяхме предложение на „Движение България на гражданите”. Другите също излъчиха и започнахме да работим, докато не стана ясно, че не граждански контрол, а политическа власт са търсили някои от „гражданите“, в кавички пак.
– Гражданският съвет в началото беше с много хора, после къде отидоха те?
Автентичните граждани се оттеглихме. Особено когато видях как се услади властта и креслата в парламента на някои от тях. Изтече мандатът на Гражданския съвет по учредителните документи и трябваше да се избере нов на специален форум. Но аз останах стъписана за първи път, не когато видях политическите влияния върху г-н Караджов, който беше нещо като секретар на ГС, а когато въпреки, че вече бяхме без мандат, той продължаваше да свиква едно капсулирано тяло от приближени на сбирки в офиса си, за да „преобличат“ политическите поръчки като граждански решения. Това ме отврати, разруши доверието ми. Да представяш политически поръчки от една партия за решения на гражданския орган е толкова непочтено.Хората, които не бяха от кръга на г-н Кънев, бяха изолирани чрез действията на г-н Караджов . От това дългосрочно обаче ще загубят много. Предимно доверие.
– В медиите излязоха позиции на Гражданския съвет на Реформаторския блок…
– Не знам да е свикван ГС, когато г-н Кънев излезе в така обрисуваната от него опозиция. Тогава г-н Караджов защо не свика Гражданския съвет? Защо не взема мнението ни за политическите назначения на ДСБ? Защо не ни попита какво мислим за реформите и за целенасоченото разделяне на Блока? А когато не се прие антикорупционния закон, защо не ни свика, за да решим заедно какво да направи РБ? Аз бих подкрепила да излезе блокът в опозиция, когато законът не се прие. Но тогава г-н Кънев не излезе в опозиция. Виждате ли колко въпроси. Също така, направиха много грозно внушение около избирането на г-жа Кунева за министър на образованието, като обявиха псевдо-граждански решения, четох даже, че не била достатъчно подготвена – и в такива „решения“ да се замесват имената на свободни хора, интелектуалци, личности с име, да се ползват за евтини политически поръчки, за параван на задкулисие – това е много, много непочтено. Толкова, че вече не мога да мълча – да се съдейства на лошото също е лошо.
– Огорчена звучите?
– Знаете ли, сигурно 90 % от членовете на бившия Граждански съвет станаха министри, депутати или приеха високи позиции в управлението, не са настрана и от обществени поръчки. Никой от тях не ни попита за Закона за културното наследство, за реформите в театъра и бдението на театралите на 27 март, за състоянието на културата – за реформи там никой от тези граждани не говори, нито иска да чуе и нашето мнение. Ето защо е неприемливо за мен да се говори от името на гражданите в Реформаторския блок и то от политици с партийни субсидии, които се представят за автентични граждани. Това, което г-н Кънев направи срещу РБ, го прави и г-н Караджов срещу Гражданския съвет. И на следващите избори нека си преброят гласовете – ще останат изненадани колко са шепата хора, които им вярват. Изгубиха нас, хората на интелектуалния труд, със сигурност.
– А къде виждате решението? ГС на РБ как ще функционира така?
Трябва максимално бързо да бъде избран нов Граждански съвет, натоварен с автентична гражданска кауза и в него политици да не участват. Да се избере по редовен начин, законно и честно, без задкулисни игри и конструктори, които да действат в сянка. А който е загубил доверието ни, да поеме отговорност пред всички от съвета. Трябва РБ да укрепне, да работи заедно, да продължи реформите и здравата част да игражда толкова повече, колкото нездравата част руши. Аз вярвам в РБ и в гражданската енергия и при почтено управление и отношение вътре в РБ блокът ще трупа още доверие. Познавам хората вътре – повечето са почтени, отдадени на работата хора, но има и такива със задни мисли и други намерения, както посочих.
– Вярвате ли, че може да се носи отговорност при това състояние на РБ с две лица?
– Така е. Съвсем неприемливо е. Да се обявиш за опозиция, а да държиш своите лостове в управлението, не е политика, това е двуличие. И точно затова хората не вярват на политиците и ги слагат под един знаменател. Но аз искам тук друго да кажа – никога не съм мислила, че ще е лесно и аз самата не се отказвам да търся градивните сили в РБ и да вярвам, че те ще са по-издръжливите.
