“Бъгове” на съвременното общество

1
Добави коментар
Ivan_Nachev
Ivan_Nachev

Никога не съм харесвала фрази от типа: “едно време колко по-добре беше”, “колко по-възпитани бяха децата и колко повече слушаха родителите си”, “колко по-добро беше образованието преди” и всякакви носталгични вопли и жалби по отминаваща младост. И все пак, може и да остарявам, не знам, но днес все повече ми липсват спонтанността, естествеността. В словото, във визията, в отношенията. Да сме с външност, близка до онази, с която сме се родили… Да се изразяваме възпитано, ясно, без излишни преструвки, финтифлюшки и маниерничене… Да живеем сред по-малко суета, показност, консуматорство и евтина парвенющина… Да не се правим на някой друг. Да се срещаме с хора, защото са ни ценни, хубаво ни е в тяхната компания, а не по задължение. И ако може, общуването и контактът да са в основата на срещата, а не скъпото вино, екзотичната храна и новата маса да се превръщат в лайтмотив на сбирката. От онези, истинските разговори – без баналности и клишета. С истински хора.

Ей такива, уж простички неща, пък някак ги позагубихме по пътя. Насред целия зор за бързо случване, бързо имане и бързо живеене, насред дигитални революции (които са чудесни, може би ние не бяхме готови да поемем всички това за такъв малък къс живот), във все по-консуматорския свят… Или както пишеше в онова чудесно писмо на Джордж Карлин (и то, за съжаление се превърна в клише, а не го заслужаваше… Парадоксът на това писмо, че стана банално, падайки жертва именно на социални феномени, описани в него. Хора, непрочели и два реда в живота си, го споделяха във Facebook и бъъързичко го превърнаха в поредното “любимо четиво на манекенките”…): “Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си… Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем… Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините… Пречистихме въздуха, но замърсихме душата… Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко… Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове…”  А все ми се струва, че тези “болести на съвремието и модерността” не съществуваха като проблем само преди едно поколение…

За всички тези “бъгове” на модерния човек ни напомня полският артист, илюстратор и художник Игор Морски. При това със съвременни средства. Една галерия, която ни напомня по най-истинския, смислен, красив и вечен начин – чрез изкуство, някои истини за живота ни… Една леко тъжна, горчиво-смешна илюстрация на модерното общество. Без претенции, без сочене с пръст и генерални изводи. Но със смисъл.