Христо Гърбов

11
Добави коментар
raya
raya

Христо Гърбов
Hristo Garbov

28.02.2014 | teatri.bg

Дата на раждане: 23.09.1957 Място на раждане: Варна, България

Христо Викторов Гърбов e роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство при проф. Е. Михайлова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1983). Дебютира в ролята на Другият Петър („Книга за царете” – М. Минков) в ДТ – Хасково (1983). Работи в ДТ – Хасково (1983 – 1985), ДТ – Ловеч (1985 – 1987), Държавен сатиричен театър (от 1987).

Роли: Араламби („Суматоха” – Й. Радичков), Вершинин („Алхимия на скръбта” – колаж, Ив. Станев), Труфалдино („Слуга на двама господари” – К. Голдони), Нервният („А на заранта те се събудиха” – В. Шукшин), Алфред („Малки убийства” – Ж. Файфър), Ричард и Макс („Любовникът” – Х. Пинтър), Сирано („Сирано дьо Бержерак” – Е. Ростан), Боркин („Иванов” – А. П. Чехов”, Гари Льожен („Още веднъж отзад” – М. Фрейн), Полковник Каткарт („Параграф 22” – по Дж. Хелър), Бездомни, Леви, Матей („Майсторът и Маргарита” – М. Булгаков), Персонажи („Комедия на слугите”, „Фантасмагории” – авторски спектакли на Ст. Москов), Бащата, Персонаж („Кукувицата”, „Фенове” – Е. Рахнев) и др.

Има участия в киното, телевизията, радиото, естрадата. Носител на национални награди.

Христо Гърбов е един от любимите комедианти на редица поколения. Днес той е известен на най-младата аудитория с участието си в предаването „Комиците”, но  неговата популярност го застига след влизането му в шоуто „Улицата” на известния театрален режисьор Теди Москов. Телевизионното предаване стартира през 1992 г. и е излъчвано по „Ефир 2”, след което и по „Канал 1” на БНТ. Христо Гърбов си партнира заедно с актьорите Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и други. Предаването както и участващите в него бързо печелят сърцата на телевизионната аудитория. Шоуто представя живота на „малкия човек” в България след падането на комунизма, чрез оригинални скечове, на базата на актьорската импровизация.

Христо Гърбов участва и в известните български игрални филми „Аритмия” на режисьора Иван Балевски, „Рапсодия в бяло” на Теди Москов, „Хълмът на боровинките” на Александър Морфов, „Пътуване към Йерусалим” на Иван Ничев, „Бунтът на L” на Киран Коларов, както и в телевизионния ситком „Морска сол” с режисьори Магърдич Халваджиян, Стефан Савов.

Христо Гърбов:„Аз първоначално исках да стана художник. По едно време и лекар. Учил съм и инженерство в родния си град Варна, но в крайна сметка започнах да кандидатствам във ВИТИЗ – цели четири години. Упорито кандидатствах  и накрая ме приеха. Така, че не може да се каже, че случайно съм се насочил към тази професия. В момента, в който реших да стана актьор, това беше категорично решение.

Аз не съм от актьорите, които имат любими роли. Не съм от актьорите, които искат да изиграят на всяка цена Хамлет или Ромео. Въпреки, че съм играл Хамлет и Ромео – в една от постановките на Теди Москов. Неговите постановки са по-особени и са направени с много чувство за хумор. Може би Сирано дьо Бержерак – ролята, която изиграх пак в спектакъл на Теди Москов е ролята, която съчетава комично и тъжно в едно истинско присъствие и аз много я харесвам като актьор. И сега в спектакъла „Фенове” с режисьор Иглика Трифонова и автор Елин Рахнев, където играя по-нервният фен, се изявявам максимално като актьор.”

Още във ВИТИЗ усетих, че мога да правя и смешно, и тъжно. При това едновременно – в една и съща роля. Такава беше ролята на Араламби в пиесата на Йордан Радичков „Суматоха”. Бях много млад, а ми даваха възрастните роли, играех по-мъдрите и зрели персонажи. Рано влязох и в киното, още в първи курс получих главната роля в „Леталото”. Старая се да нямам предпочитания, да не се ограничавам. Предпочитам да правя най-различни характери. А това е трудно. Дори много добри актьори не могат да променят характерите си. Това е висшия пилотаж. Докато външно може всичко. Има гениални актьори, които играят само един типаж, като например Чарли Чаплин, направил всичко за комедийния образ. Аз съм играл на практика всичко. Може би Сирано дьо Бержерак е най-близо до това, което мога да правя – смешно и тъжно.

Коментари (0) | Коментирай

Принтирай |    Изпрати на приятел

Христо Гърбов