Повечето хора в света не могат. Разбирате ли как работят парите? Нека видим колко добре ще се справите със следните въпроси.
1. Да предположим, че имате 100 лева на спестовен депозит и годишната лихва е 2% . След 5 години колко пари ще имате, ако не теглите нищо?
А) повече от 102 лв.
Б) точно 102 лв.
В) по малко от 102 лв.
Г) Не мога да отговоря
2. В случай, че лихвеният процент по спестовния Ви депозит е 1% на година, а инфлацията е 2% на година, то след 1 година ще можете да си купите:
А) Също толкова продукти и услуги
Б) Повече продукти и услуги
В) По-малко продукти и услуги
Г) Не мога да отговоря
3. Мислите ли, че следното твърдение е вярно: “Да купиш акция в отделна компания е по-безопасно като възвръщаемост отколкото да инвестираш във взаимен фонд, който държи различни акции”?
А) Вярно
Б) Грешно
В) Не мога да отговоря
Как се справихте? Успяхте ли да отговорите правилно на всички въпроси? Ако сте успели, то Вие принадлежите към учудващо малка част от населението.
В Русия 97% от запитаните не могат да отоговорят правилно и на трите въпроса. Въпреки че това може да се очаква от бивша комунистическа държава, то меката на капитализма – Америка, не се справя много по-добре. Едва 35% от американците отговарят правилно на трите въпроса. Най-добре се представят германците – 57% и холандците – 46%, които отговарят правилно на всички въпроси, но това означава, че едва половината от хората разбират елементарни финансови ситуации. В държави с доста силни икономики резултатите са плачевни – 73% от шведите, 72% от италианците, 72% от японците и 69% от французите не успяват да отоговорят правилно.
Бързо променящата се световна икономика прави финансовата необразованост по-страшна от всякога.
Това проучване е публикувано през 2014 г. от икономистите Ана-Мария Лусарди и Оливиа Мичел и резултатите разкриват ниска финансова култура и разбиране. Те открехват вратата към един парадокс: тази необразованост е широко разпространена дори в развиващия се свят, където подобно нензнание може да има доста лоши последствия. Икономистите добавят: “Финансовите пазари в световен мащаб са все по-достъпни за малките инвеститори, с растящ брой услуги и възможности. Точно преди финансовата криза потребителските кредити и жилищните ипотеки растат главоломно. Хората, които са имали кредтини карти или високорискова ипотека, са били поставени в исторически необичайната позиция сами да решават колко да вземат назаем. Алтернативните финансови услуги като бързи кредити, заложни къщи, безлихвени заеми и други, също стават много популярни. В същото време промени в управлението на пенсионните фондове създават предпоставка за автономност на решенията за спестяванията на работещите и пенсионерите. Днес, поколението след Втората световна война в Америка, има основно фиксирани вноски по пенсионните си планове или индивидулани пенсионни планове. Тази тенденция към намаляване влиянието на посредника кара хората все повече сами да решават какво да правят с парите си и да бъдат отговорни сами за инвестиционните си решения”.
Ниската финансова култура е в основата на всички тези промени във финансвото поведение. За голяма част от хората личния фалит е само на едно лошо решение разстояние. Това ще бъде още по-голяма заплаха, ако среданата класа продължава да расте, а финансовата култура остане на същите нива. Сравнително бързия икономически прогрес на много семейства в развиващия се свят, може да се окаже мираж, ако не могат да управляват разходите, заемите и спестяванията си или да оценяват риска в определени, на пръв поглед добре изглеждащи, инвестиции. Лусарди и Мичел откриват, че финансовото обучение на хора с ниско образование подобрява икономическото им състояние с 82%. Подобрението при студените е с 56%, което също представлява голям потенциал за развитие.
Добри новини ли са това? На базата на тези резултати можем да предположим, че търсенето на образование по финансови въпроси е много голямо. Но не е. Това се дължи на факта, че хората до голяма степен надценяват своите умения и знания. Когато биват попитани да оценят своята финансова култура от 1 до 7, 70% от интервюираните американци се оценяват на 4 и отгоре. Но всъщност едва 35% от тях са отговорили правилно на трите лесни въпроса. Същата тенденция се наблюдава и в Германия и Холандия.
Проучването също открива, че жените, бедните и възрастните са хората с най-ниска финансова култура. При възрастните самочуствието за техните знания расте с годините. Изглежда че, мъжете са по-наясно с паричните въпроси от жените, без значение от възрастта или образованието, но жените пък са по-наясно със своите ограничени финансови знания – мъжете се справят по-добре на теста, а много по-голям брой жени отговарят с “не мога да отговоря”. От това следва, че осъзнавайки незадоволитените си знания, е по-вероятно жените да са сред хората, търсещи програми за финансово образование.
Имайки предвид, че финансовите продукти стават все по-разнообразни, сложни и масови и все повече хора се присъединяват към средната класа, то финансовата култура ще бъде все по-голям приоритет. Практично и достъпно образование ще трябва да бъде предоставено на милиони хора за да могат драстично да подобрят своето икономическо състояние.
