Какво е в състояние да запази здравето и щастието ни през живота? Ако се замислите за собственото си бъдеще, в какво бихте предпочели да вложите времето и енергията си?
В една анкета сред поколението на Милениума (родените през 2000 г.) за важните цели в живота, повече от 80 на сто от участниците отговорили, че основната им цел е да са богати. За други 50 на сто от същите младежи най-важната цел в живота се оказала да станат известни. Непрекъснато ни казват, че трябва да заложим на работата, усърдието и постигането на повече успехи, коментира психиатърът Робърт Уолдингър, ръководител на 75-годишно изследване на развитието на възрастните (Harvard Study of Adult Development). „У нас се създава впечатление, че именно към това трябва да се стремим, за да живеем добре. Пълната картина на живота, на приеманите решения и последиците от тях, остава недостъпна. Повечето от знанията ни за човешкия живот са основани на това, което хората помнят за миналото си, а както е известно, при поглед в миналото нямаме 100-процентово зрение. Ние забравяме много от това, което ни се е случвало през годините, а самите спомени понякога се изкривяват до неузнаваемост.“
Но какво щяхме да направим, ако можехме да видим живота си в неговата цялост, както се подрежда във времето? Какво, ако можехме да проследим хората от подрастващи до самата им старост и да видим какво всъщност ги прави здрави и щастливи? Харвардското изследване за развитието на възрастните може да се смята за най-продължителното проучване на тази тема. В течение на 75 години учените наблюдават живота на 724 мъже, задават им въпроси за работата, личния живот, здравето, без да знаят как ще се развива животът им занапред.
Изследвания като това са изключително редки. Почти нито един проект от този вид не достига и десет години – или защото участниците се отказват, или защото спира финансирането, заради липсата на интерес у новите сътрудници или защото изследователите напускат този свят. Но това изследване оцелява. Около 60 души от всички участници все още са живи и участват в анкетите, като повечето от тях са вече около 90-те си години.
„Сега ние започваме изследване на около 2000 деца на тези мъже. Аз съм четвъртият ръководител на проекта“, разказва Уолдингър. „От 1938 г. ние изследваме живота на две групи мъже. В началото хората от първата група са били студенти от втори курс в Харвардския колеж. Те го завършват по време на Втората световна война, и повечето от тях отиват на фронта. Втората група е съставена от младежи от най-бедните райони на Бостън, избрани да участват в проекта именно заради принадлежността им към най-неблагополучните и бедни семейства в Бостън от 30-те. Много от тях живеят под наем в блокове без водопровод.
Какви уроци извличат учените от десетките хиляди страници информация, натрупана за живота на тези хора?
Тези уроци не са за богатство и слава, не са и за усърдна работа. След 75 години изследвания учените разбират пределно ясно, че по-щастливи и по-здрави ни правят добрите взаимоотношения.
Урок първи – взаимоотношенията с хората са много полезни, а самотата убива. Оказва се, че хората, при които е силна връзката със семейството, с приятелите, с обществото, са по-щастливи и по-здрави физически, и живеят по-дълго от хората, лишени от общуване. Състоянието на самота е отровно, коментира психологът. Хората, изолирани от общността, се чувстват по-малко щастливи, здравето им се влошава по-рано, функциите на мозъка отпадат по-рано и животът им като цяло е по-кратък от този на хората, които не са самотни. Тъжният факт е, че каквото и да се говори, един от всеки петима американци е самотен, казва Уолдингър. Ние знаем, че човек може да е самотен в тълпата, можем да сме самотни и в брака си.
Вторият урок, който учените извличат в изследването, е че въпросът не е колко приятели имате, нито дали имате постоянна връзка, а в качеството на тези отношения с най-близките хора. Животът в състояние на конфликт е крайно вреден за нашето здраве. Конфликтните семейства например, където няма достатъчно любов и ласки, действат пагубно върху здравето ни, даже по-зле от развода. А животът в добра и задушевна атмосфера е като истинска защита.
„Когато нашите участници навършиха много над 80 години, ние поискахме да се върнем към средата на техния живот и да видим възможно ли е било да се прогнозира кой от тях ще се окаже здрав 80-годишен човек и кой не“, разказва ученият. „Като събрахме цялата информация, която сме имали за тях в 50-те им години, оказа се, че не нивото на холестерола е показател какви ще бъдат в старостта си. Показател се оказа обаче това, доколко добре са се развивали връзките им. Хората, които са били най-удовлетворени от своите отношения на 50, се оказаха най-здрави на 80. Добрите, топли отношения са нещо като параван, който ни защитава от ударите на съдбата, от превръщането ни в старци. Нашите най-здрави двойки споделяха, че дори в моменти на силна физическа болка не ги е напускало чувството за щастие. А хората с неуспешни връзки в дни с изострена физическа болка са страдали още по-силно заради емоционалната болка.“
Ето и третия урок за взаимоотношенията и здравето – добрите отношения защитават не само тялото ни, но и нашия мозък.
Така установихме, че надеждната и здрава привързаност към друг човек, когато сте над 80, ви защитава, а в същото време хората, които имат партньор, които наистина разчитат един на друг в трудни времена, дълго съхраняват добрата си памет. При тези, които не могат истински да разчитат един на друг, проблемите с паметта се наблюдават много по-рано.
„При това добрите отношения не означават някаква пълна безоблачност. Някои от нашите 80-годишни двойки могат да се карат денонощно, но докато чувстват, че наистина могат да разчитат един на друг в труден момент, тези караници не влияят на качеството на тяхната памет“, обяснява психиатърът.
Истината, че добрите, близки отношения подпомагат нашето добро самочуствие, е стара като света. Защо обаче се оказва толкова трудно да я усвоим и толкова лесно я пренебрегваме? Сигурно, защото сме хора. Ние предпочитаме моменталните решения – да получим веднага нещо, от което животът ни става по-добър. А при връзката няма гаранции, тя може да е трудна, объркана, тя изисква постоянни усилия, изисква отдаване на семейството и приятелите, в това няма блясък и вълшебства. И тази работа не свършва, това е работа за цял живот.
В нашето 75-годишно изследване най-щастливите участници в пенсионна възраст са хората, които активно са превръщали колегите си от работата в приятели в игрите и развлеченията. Така, както и поколението на Милениума в едно скорошно проучване, много от нашите мъже, встъпвайки в живота на възрастни, искрено вярваха, че богатството, славата и великите постижения са това, което им трябва за пълноценен и щастлив живот.
Но отново и отново, в продължение на 75 години, нашите проучвания потвърждават, че по-добре живеят тези хора, които са поставили избора си върху отношенията – в семейството, с приятелите и единомишлениците.
Как мислите вие? Да кажем, днес сте на 25, 40 или 60. Какво означава да се инвестира в отношенията? Възможностите практически са неограничени. Това може да е простата замяна на времето пред екрана с време с хората край вас; освежаване на превърналите се в рутина връзки чрез някаква нова обща идея, например дълга разходка или нощна среща, или обаждане на роднина, с когото 100 години не сте си говорили. Защото всички тези добре познати ни семейни караници грозят с ужасна разплата тези, които таят злоба срещу другите. Марк Твен преди повече от век, оглеждайки живота си, казва: „Няма време – толкова е кратък животът за боричкания, извинения, жлъч или предизвикване на другите. Има само време да обичаме, а и за това, да ви кажа, имаме само миг“.
Това е изводът на учените от най-дългото изследване за качеството на живот през годините – добрият живот се гради върху добри отношения.
