Путин загуби при размяната на Савченко

1
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

Когато през март руски съд осъди Надежда Савченко, пилот на украински хеликоптер, на 22 г. затвор, тя постави началото на противопоставянето на „тоталитарния режим“ на Путин, скачайки на пейката и размахвайки среден пръст към съдията. И тя самата, и нейните адвокати, и прокурорът със съдията – всички отлично знаеха, че няма да излежава присъдата.

Тя ще стане предмет на търговия.

В сряда, на 25 май, тя се превърна точно в това, с което едновременно бяха завършени две сюжетни линии в болезнената, мръсна история на конфликта в Източна Украйна и беше илюстрирана принципната разлика между два постсъветски режима.

Размяната на задържани при необявени войни е почтена традиция. За шпионските служби, в това число и за руските, връщането на агенти е въпрос на чест. Една от първите такива размени по времето на Студената война, извършена на моста Глинике в Берлин, неотдавна беше екранизирана във филма на Стивън Спилбърг „Мостът на шпионите“. Съветският съюз разменяше заложници от всякакъв калибър – руски дисиденти, западни журналисти и учени – за свои заловени шпиони.

Даже по време на новата студена война между Русия и Запада няма вече висококачествени размени със САЩ и Великобритания. Сега Русия води играта със своите съседи – други постсъветски държави. През септември 2015 г. при класическа „размяна на мост“ Русия замени естонския служител на полицията за сигурност Естон Кохвер, който според Естония, бил заловен на нейна територия, за Алексей Дресен, осъден за шпионаж в полза на Русия през 2012 г.

Сега Савченко е на 35 г., цял живот тя е мечтала да бъде войник. След едногодишно обучение за журналист, тя постъпва на военна служба, а след това – в украинските въздушно-десантни войски, преминала е през стаж с войските на ООН по поддържане на мира в Ирак. По-късно усвоява пилотирането на хеликоптер. От началото на проруското въстание през март 2014 г. украинската армия беше в разпад и т. нар. доброволчески батальони, състоящи се в голямата си част от крайнодесни активисти, взеха ролята на защитник на Украйна. Савченко, все още намираща се на служба, се присъединява към един такъв отряд.

Според версията на Савченко, достатъчно убедително описана в книга, написана от нея в периода на ареста си в Руси, а после и поддържана от украинските чиновници, тя била заловена от сепаратисти недалеч от Луганск през юни 2014 г., а след това закарана в Русия. Там била обвинена в съучастие в убийството на двама журналисти от руска държавна телевизия: в съответствие със заявленията на руската прокуратора, тя била насочвала огъня на артилерията, нанасяща удари по областта, в която те загинали.

В ареста тя била непослушна, в съда говореше само на украински език, носеше фланелка с украински държавни символи и устрои няколко гладни стачки. В Украйна тя бързо се прослави като героиня, стана символ на непреклонния национален дух и възможността за държане на морална победа над Русия. През ноември 2014 г. тя беше избрана във Върховната Рада – след като популистката партия я беше включила в избирателните бюлетини.

Президентът Петро Порошенко нееднократно направи усилия за нейното завръщане. Именно неговият личен самолет я докара в Киев, а самият Порошенко направи в своя профил във Фейсбук допълнения, за да бъде отбелязано нейното завръщане у дома. Поддръжката на украинските власти направи Савченко световно известна. Миналата година Атлантическият съвет я награди с Награда на свободата.

Само че се оказа, че Русия има свои планове за Савченко. Режимът използва групи от военното разузнаване, за да разгорещи конфликта в Източна Украйна и да координира въстаническите операции: на необучените, с бандитски нрави местни жители не биваше да се вярва, а летящите в небесата доброволци-националисти, пристигащи от русия, бяха, ако това въобще е възможно, още по-зле. Русия никога не призна факта на своето участие, а Украйна, напротив, се стремеше да го доказва. Рано или късно офицери от руското разузнаване трябваше да попаднат в капана и те трябваше да бъдат спасявани по някакъв начин.

Това и стана миналата година. Същият този доброволчески батальон, в който служеше Савченко, залови двама ранени сътрудници на ГРУ – Александър Александров и Евгейний Ерофеев. Те признаха своята принадлежност към руските спецслужби. Естествено, ГРУ веднага обяви, че те са се били уволнили няколко месеца по-рано и, следователно, тяхната дейност на територията на Украйна била доброволна, чиято цел била оказване на помощ на местните жители. На разпитите Ерофеев и Александров определили положението си като „безработни“.

Едва ли контрастът със Савченко би могъл да бъде по-ярък. Като че ли Русия не се грижеше много за своите заловени в Украйна сътрудници – за нея най-важно беше отричането на факта на своето участие.

И все пак, в случая със Савченко, именно руската страна, която е много по-опитна по такива въпроси, инициира размяната. Порошенко отричаше своята готовност за това. „Не, не, не, не, не“, каза той в интервю за в. „Вашингтон пост“ миналия септември. Дословно: „Каква е главната разлика между Сенцов, Савченко, другите наши герои и войските на агресора, които са били заловени на моя територия с оръжие в ръце, като агресори?“.

Путин очевидно чакаше, докато украинския правосъден механизъм произнесе присъда – 14 г. затвор за Ерофеев и Александров – за да започне преговори. След преговорите, съдейки по всичко, обсъдил размяната с Порошенко по телефона. Двамата президенти тогава едновременно свалиха обвиненията от осъдените, което технически можеше да стане само по решение на съда.

На киевското летище „Бориспол“ Савченко беше посрещната от тълпа журналисти и политици в празнично настроение. „Така, както си върнахме Надежда, така ще си върнем и Донбас, така под украински суверенитет ще си върнем и Крим“, обяви Порошенко след всички поздравления.

Тези думи биха могли да бъдат тълкувани като предложение за своеобразна размяна на заловени метежници и окупирани от Русия територии, но най-вече това беше напълно искрена радост на лидера, който през последните месеци беше закопнял за добри новини.

На московското летище „Внуково“ да приветстват Александров и Ерофеев бяха допуснати само техните съпруги. Говорителят на Петин Дмитрий Песков каза, че президентът не се готви да се среща с тях. Докато Савченко жънеше лаври, дебютирайки в качеството на политик-националист, и, вероятно, магнит за радикалните сили, двамата сътрудници на ГРУ изчезнаха в мрака. Руското разузнаване изпълни традиционното си задължение към своите сътрудници. Но, в същото време, в съответствие с руската традиция фактът на тяхното залавяне постави кръст на възможността да получат статута на герои.

Нито Русия, нито Украйна са безупречни в този конфликт. Айдар – ултранационалистическият батальон на Савченко, по-скоро би бил извън закона във всяка европейска страна. Независимо от това, историята със Савченко и с двамата офицери от ГРУ показва защо е по-лесно да симпатизираш на Украйна.

Образното неподчинение на Савченко и това как енергично я защитаваше цялата страна беше много по-искрено, отколкото официалното отричане на Русия и неохотното спасяване на Александров и Ерофеев. Освен това Савченко има много по-ясно обяснение на това как се е оказала в плен: тя е защитавала своята страна. В същото време мъжете от ГРУ, следвайки указания и не задавайки излишни въпроси, воюваха против съседна страна, която не беше нападнала Русия.

В този смисъл размяната не беше равностойна. Украйна спечели морална победа.

………………

Леонид Бершидски, агенция „Блумбърг“