„Готовността да поемем отговорност за собствения ни живот е източникът, от който самоуважението ни извира. „
Джоан Дидион
В свят възприеман като вечна конкуреция и власт на материалното е важна личната ни отговорност, какво избираме в живота си. От отговорността за мислите ни, през това, което казваме, нашето поведение и отношението ни към другите и ценностите, които имаме.
С всяка наша мисъл, постъпка и избор ние тръгваме по определена пътека, избираме реалност на съществуване и изпращаме в пространството послания, за това какво и как да се случва. И колкото повече изисквания, очаквания и критика има в нашия свят, толкова по трудно и сложно става за нас, защото плетем все по сложна мрежа, която в един времеви миг, започваме да чувстваме как задържа развитието ни и ни задушава.
Сега повече от всякога е важна ценностната ни система, нашият вътрешен живот и това как сме решили да продължим пътя си. Дали ще изберем доброто, прошката, съпричастността и любовта, или ще продължим да се държим с все сила за всичко материално, да изискваме, осъждаме и поставяме на пиедестал алчността и властта.
Всичко във Вселената е свързано в една космическа трептяща вибрационна светлинна и любяща система. Всяка наша крачка води след себе си редица от събития, които са свързани не само с нас, но и с другите, с планетата ни и Космоса.
Затова всеки от нас поема лична отговорност за това какво избира, как ще действа и накъде ще върви, защото този негов избор отеква в цялата Вселена и оказва влияние на всички процеси.
Но Вселената има свои закони и всичко се случва в определеното за това време. Ако искаме да бъдем в синхрон с нея и всичко, е важно и ние да следваме пътя на доброто и да поемем отговорност за това как живеем.
Дали ще живеем мислейки, че живота е състезание и борба с другите, или ще последваме зова на Новото време, за сътрудничество, хуманност и любов, знаейки, че всички и всичко сме Едно.
Весела Иванова Жозета
