Тревожни тенденции при пенсиите до 2060 г.

1
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

Пенсията от НОИ ще доближи 1000 лв. едва след 2040 г., но дори тогава няма да е кой знае колко голяма спрямо жизнения стандарт

Нарастващ дефицит и силно изоставане на необходимата вноска за пенсия се очертават като тенденция във фондовете на държавното обществено осигуряване до 2060 г. Това показва доклад на НОИ за дългосрочното състояние на фондовете. 

Той се прави за първи път от 2013 г. и отразява промените, предприети от ГЕРБ – увеличаване на възрастта за пенсиониране, промяна в начина за индексиране на пенсиите и вдигане на осигуровките с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г. За пръв път може да се види и как ще нарастват пенсиите в следващите години след промените в Кодекса за социално осигуряване.

Как ще расте пенсията в следващите 40 години

Въпреки затягането на условията за пенсиониране и предстоящото увеличение на осигуровките пенсионната система няма да излезе от тежката криза, а положението на възрастните няма да се промени съществено. Така към 2040 г. средната пенсия ще бъде 902 лв., а едва през 2060 г. ще надхвърли 2000 лв. 

Между 2017 и 2026 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,1 на 1,5%. Така отпуснатите след 31 декември 2026 г. пенсии ще бъдат с около 36,3% по-високи от тези, отпуснати тази година. От 2027 г. нататък ще се върне сегашният модел на осъвременяване на пенсиите, като процентът ще се движи между 2,8 и 3,3 според осигурителния доход и инфлацията. 

Забележим скок до 2030 г. няма да има – тогава средната пенсия за трудова дейност ще бъде 570 лв. и ще е едва 40% от средния осигурителен доход. Още над 10 години ще ѝ трябват да доближи заветната граница от 1000 лв. – към 2040 г. размерът й ще бъде 902 лв. През 2050 г. ще достигне 1390 лв., а ще прехвърли 2000 лв. едва през 2060 г., когато се очаква да бъде 2025 лв. 

Това обаче не означава по-добър живот за възрастните – очакваната средна заплата за тогава ще бъде 5754 лв., а коефициентът на заместване ще бъде едва 42,2% при 44,4% тази година. 

Виж още: Все повече пенсионери и все повече разходи за пенсии

След 2040 г. ще започва влошаване на баланса, като 20 години по-късно дефицитът ще стигне 6,8% от БВП. Това влошаване ще се дължи основно на негативните демографски тенденции като ниска раждаемост и емиграция, както и на повишаването на тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула.

Според цитираната в доклада прогноза на Евростат, до 2060 г. населението у нас ще намалее до 5,5 млн. души, а 100 осигурени лица ще издържат 86 пенсионери. От НОИ прогнозират намаляващ брой пенсии за стаж и възраст до 2040-а година, заради затегнатите условия за пенсиониране.

Едновременно с това и въпреки планираната реформа в сферата на ТЕЛК, се очаква отпускането на близо 200 хи. нови инвалидни пенсии. Така общият им брой ще скочи до около 600 хил. 

Сценарии за развитие

В доклада са описани три сценария на пенсионно осигуряване само в първия стълб – най-натоварващият за НОИ сценарий е, ако 100% от българите се осигуряват само в държавния фонд. При него разходите за пенсии достигат 14,8% от БВП през 2060 г. Най-ниски биха били разходите, ако само 10% от осигурените изберат да се осигуряват само в НОИ.

Прогнозата на НОИ за пореден път показва, че адекватността на пенсиите зависи изключително от втория и третия стълб, които не са включени в разчетите на НОИ. От миналата година насам обаче правителството на ГЕРБ предприе редица промени, които уронват доверието в частните фондове. Масовото плащане на пенсии от втория стълб се очаква да започне след 2021 г.

Въведената миналата година възможност човек да се осигурява изцяло в НОИ без втория стълб ще окаже съществено влияние върху размера на пенсиите, но на този етап липсва достатъчно информация да се направи реалистично допускане, признават авторите на доклада. 

Източник: „Дарик“, в. „Сега“