Кучета – домашни любимци

Произход и разпространение на пинчерите.
Кучето пинчер е забележителна порода кученца, създадена в Германия, но е много популярна и в други европейски страни и по света.Притежава игрив темперамент, ловкост и жизненост. Тези качества си остават с него до края на живота му, като го правят много подходящ за домашен любимец. Освен това е и непредирчив за отглеждане и не му трябват големи пространства.

Пинчерът изисква правилно хранене, иначе може да напълнее и да възникнат различни проблеми със здравето (както е и при хората). Може да се отглежда в малко жилище. Щом влезе в нов дом, кученцето веднага започва да си търси подходящ ъгъл, за да се устрои там леговище. Не е претенциозен, а е приятел с цялото семейство.

Характеристики на пинчера.
Някои пинчери, като котките, са склонни да ловят мишки из къщи, а също и други дребни гризачи из двора. Независимо от дребния си ръст, пинчера винаги е готов да защитава стопанина си и стои до край, даже ако съперника е значително по-голям от него. Лае силно и няма опасност да не го чуете, особено когато Ви предупреждава за опасност.
Описание на породата.
Породата е активна и умна и обича да е в пълно подчинение на стопанина си. Непременно му е нужна дресировка. Правилното възпитание ще помогне да се развият положителни качества, като преданост и любов към децата. Никога не губи своята бодрост и винаги е енергичен. Проявява характер на пазач още от 3-4 месечна възраст.

Пинчера не обича да го оставяте сам и през цялото време трябва да се занимава с нещо. Нужна му е умствена активност. Поради късата си козина, кученцето е чувствително към висока температура. На ръст достига 30 см, а на тегло – 5 кг. Поддава се добре на дресировка за съобразителност, бдителност и самоувереност.

Правилно хранене.
Най-простия и правилен начин за хранене на куче от породата Пекинез, на възраст между 10 и 12 месеца, е като това става с готова храна, като:
– консерви,
– сухи продукти,
– полусухи продукти.

Консервите могат да бъдат пълноценно хранене с някакви добавки, или месни консерви, които се смесват с варен ориз или овесена каша. Трябва внимателно да се проучват етикетите на храните и да се следват точно препоръките. Не е нужно да пробвате продуктите на всички производители, а и не всеки Пекинез може да хареса всичко, което се предлага на пазара.

Режим на хранене.
Следващото правило е да се придържате към строг режим на хранене, в точно определено време през денонощието, като по този начин се закрепва условен рефлекс за ритмичност и очакваемост на събитието. Това спомага и за нагаждане храносмилателната система на кучето към заложения ритъм и повишаване ефективността на храносмилателните процеси.

Не бива да разрушавате хранителния режим на Вашия домашен любимец, като го изкушавате с всевъзможни сладки бисквити, пръчки и други лакумства в неуреченото за хранене време. В това отношение е добре да се придържате към строга дисциплина.

Количество на храната.
Един Пекинез, в зависимост от своето тегло, изяжда приблизително около 130-250 гр. месна храна. Това месо може да се смесва с около 70-90 гр. ориз, овесено брашно или др. п. Храната се смесва и така се слага в купичката за хранене (а не поотделно или последователно).

Купичката не бива да е голяма, защото тази порода яде малки порции. Ако част от храната остане неизядена, следва да се прехвърли в стъклен съд (буркан), да се затвори с капачка и да се съхранява в хладилник, особено в лятно време. Но никога не хранете Пекинеза с продукти, извадени направо от хладилника. Първо ги стоплете.

Сухи продукти за хранене.
От практични съображения може да храните кучето със сухи продукти. Те имат по-дълъг срок на съхранение и могат да се съхраняват на стайна температура. От само себе си се разбира, че животинчето ще се нуждае и от кости. Заедно с тях е нужно да осигурявате в купичката му и прясна вода, тъй като със сухата храна не постъпва вода в организма.

Сухите продукти за хранене трябва да се подават достатъчно раздробени за по-голямо удобство при хранене. Полусухата храна спестява това неудобство заради съдържащите с нея течности. Пекинезът е месоядно животно, но той се нуждае и от въглехидрати, които се съдържат в ориза, овесните брашна и други макаронени изделия.

Примерно съотношение на продуктите.
Едно примерно съотношение може да е следното – 50% месо, 40% добавъчни продукти, 10% мазнини. Но това не бива да се довежда до абсурд и да теглите с аптекарски везни всяка порция храна. Подходящи меса са говеждото и свинското, но също и пилешко. Отделяйте особено тръбните кости, особено ако не използвате месомелачка за раздробяването им.

По правило, месото, независимо от какъв вид е, трябва да е сварено или леко припечено. Замразеното пиле, черен дроб, далак – е нужно да се сваряват. От вътрешностите за хранене могат да се използват още сърца и бъбреци. Белите дробове не са много хранителни, затова могат да се дават на затлъстели животинки, като вид диета за отслабване.

Начини за разнообразяване на менюто.
Всевъзможните салами най-общо казано са доста тлъста за Пекинезите храна. Ако закупувате по-големи количества месо, би било добре да го разделяте на порции и така да го замразявате. Така при нужда, ще размразявате само една порция, а не цялото количество. Срокът за съхраняване на вареното месо е 3-4 месеца.

Пълноценен носител на животински белтъци е и рибата (варена и без кости), а също сирене, извара, мляко, яйца. Към извари и мляко е нужно предварително привикване на кучето, като се въвеждат в менюто му постепенно, иначе може да възникне непоносимост. Млякото не бива да заменя изцяло останалите продукти. Яйцата действат разхлабващо, затова е добре да се добавя жълтък към месото от порцията за правилно хранене на Пекинеза. И не забравяйте – никакви сладки лакомства.

Как да си изберем куче от подходяща порода?
Известни са над 400 – 500 утвърдени породи кучета. Така всеки човек може да си избере подходяща за себе си порода. Трябва само да определи какво точно му е нужно и породата сама ще се намери. За целта трябва да си зададе няколко въпроса и пределно честно да им отговори.

Ако имате намерение да посещавате разни събирания с миловидно кученце в ръцете, ясно е, че санбернарът въобще не е подходящ – трудно ще го носите. Ако ви трябва куче за охрана на дома, то чихуахуа или териер не са подходящ избор за целта. В тяхната природа също е заложено да пазят и да нападат, но едва ли ще се намери злосторник, който да се стресне от тях.

За какво Ви трябва куче?
Всъщност за всеки вид дейност има определена група породи кучета и определите ли за какво точно ви трябва кучето, кръгът на породите се стеснява. Имайте предвид, че някои малки кучета заемат доста повече място отколкото големите.

Например, шпаньолът е толкова пъргаво и жизнено куче, че може да се намира навсякъде у дома – да бяга от стая в стая, да скача по леглата и фотьойлите и да не можете да отворите и затворите вратата от него. Докато булмастифът може да легне под масата щом се върне от разходка и да стане оттам когато му дойде времето за храна. Това куче всъщност е незабележимо.

Освен това малките породи ядат по-малко, но капризничат повече. Във всеки случай ако не сте съвсем финансово състоятелни, по-добре е да си изберете малка или средна порода куче. Не трябва да се говори общо за темперамента на всички кучета от една порода.

Има ли добри и лоши породи?
Не може да се каже, че една порода е лоша, а че друга е добра. Във всяка порода има добри и лоши кучета, активни и спокойни, доминантни и подчинени, лесно обучаеми и такива, които въобще не са склонни да се подчиняват. Може да се говори само за някаква склонност как се държат болшинството от кучета от дадена порода.

Но във всяка порода има и изключения и никой не гарантира, че то няма да се падне точно на вас. Не само в една порода, но и в едно кучило има кученца със съвършено различни темпераменти.
––––––––––––––––-