Защо е важно да прегръщаме детето си

1
Добави коментар
wenip
wenip

Изследване на проф. Алън Шор от Калифорнийския университет сочи, че по сканирания мозък на тригодишно дете може да се определи как се държат с него родителите му. Ако детето е обичано, ако го прегръщат и целуват, в неговия мозък се образуват повече невронни връзки и има по-малко „бели петна“ (незаети от неврони). Дори самият мозък е физически по-голям, съобщава gazeta.ru.

Ако обаче детето не е обичано и прегръщано – например, расло е в приют, то мозъкът му значително отстъпва по размери на любимото дете. По данни от ядрено-магнитната томография професорът даже определя дали детето е бито. Такова тригодишно дете ще има видимо физиологическо изоставане, което то никога няма да навакса. Детето, което не е било прегръщано или малко са го прегръщали в детството, израства човек, който по-леко е подвластен на депресии, хормонални изблици, ще бъде податливо на наркотици или асоциално поведение. Всичко това, както потвърждава изследването – само заради липсата на прегръдки в детството.

Прегръдката е жизнено необходима на вашето дете. Това не е само приятно, то му помага да порасне умен и здрав човек.

Друго изследване, проведено от д-р Катлийн Лайт в Университета в Северна Калифорния, намира връзка между броя прегръщания, които човек получава в детството си, и дали при него като вече възрастен човек правилно се отделя хормонът окситоцин, който отговаря за това, как възприемаме любовта и привързаността. Ако вземем само извода от тази огромна медицинска публикация, в крайна сметка остава едно много просто откритие – ако малко са прегръщали детето, то пораства като човек, който не умее да обича и да изпитва привързаност.

Същото нарушаване на способността да се привързват при деца, които не са прегръщани, е регистрирала д-р Мери Кларксън, проф. от Харвардския университет. Тя изследвала деца, отглеждани в съветски и постсъветски приюти за малолетни. Децата там били облечени прилично, нахранени, с тях се провеждали различни развиващи занимания. Но просто никой никога не ги прегръщал. До тези дечица са се докосвали, само за да ги нахранят или преоблекат. Проф. Кларксън установява, че високото кръвно налягане при децата (а по-късни изследвания, също проведени в Харвардския университет, доказват, че прегръдката намалява налягането и при възрастните) се влияе от прегръдките, а при липсата им неправилно се отделя хормонът на растежа. Така че постепенно, година след година те забележимо изостават от връстниците си, които живеят в обичащи ги семейства.

Е, какво отношение може да има това към мен, може да попитате. Аз обичам детето си и разбира се, че го прегръщам. В детството много неща за важни за развитието на мъничето. Друго изследване, направено в Медицинския институт на Университета в Маями доказва, че нерядко даже в любещо семейство децата не са прегръщани достатъчно. По този повод съществува един простичък тест.

Пребройте колко пъти за един ден сте прегърнали и целунали своето дете и колко пъти сте му се скарали, направили забележка, викнали сте му или сте го наказали. Ако второто число е по-голямо или е близко до първото – трябва нещо да промените, и то веднага. Колкото и да ни изнервя детето, колкото и лошо да се държи (а дали неговото поведение не е огледално отражение на вашата нервност поради съвсем други причини?), то трябва да получава прегръдки и целувки много повече, отколкото забележки. И забележете – колкото и да са заслужени забележките, а прегръдките да ви се струват незаслужени.

Всъщност, детето няма не трябва да „заслужи“ да бъде прегърнато, гушнато, помилвано и целунато. То трябва да получава тази любов от вас, по много и без заслуги, само защото е вашата любима рожба. Прочутият психотерапевт Вирджиния Сатир в своите изследвания винаги настоява именно за това. Когато детето е направило нещо, за което заслужава вашето одобрение, ви идва отвътре да го прегърнете и разцелувате. Това не само е нормално – това е прекрасното в отношенията между деца и родители.

Детето трябва да разбира, че не е нужно да заслужи прегръдката от мама и татко. Нещо повече, колкото и грешки да е направило през деня, то все пак има правото да бъде прегърнато и целунато за лека нощ. Изследването на проф. Шор показва, че децата, които по-често биват прегръщани и целувани, се държат по-послушно и въобще са много по-неагресивни.

Д-р Сатир е извела формула на „прегръдките“, която на пръв поглед изглежда шега, но след това е потвърдена от изследванията на други учени. А тя гласи – детето трябва да бъде прегръщано най-малко 12 пъти на ден. Това е числото, под което в поведението и здравното състояние на детето започват забележими разлики.

Но вие не сте робот, а и звучи някак неестествено да броите колко пъти прегръщате детето си. Просто го прегръщайте винаги, когато е наблизо. Това е толкова ценно и дава неизмеримо усещане за щастие…