28 Юли Спомням си…
Публикувано в 10:34h
Във Други, Морско Изкуство, Несебърска Памет
от Антон Костадинов
Спомням си тесните калдъръмени улички, на моя роден град, Малките дървени къщи с тераски обгърнати с асми, вътрешните дворчета приютяващи новодошлите туристи, безгрижните и щастливи деца щъкащи навсякъде по улицата грабнали я пръчка, я пукало, я тръба с фунийки.
Спомням си течащите покриви и легените които баба ми поставяше на толкова места из къщата, комшийката идваща за сол или малко оцет.
Спомням си когато баба ми ме пращаше до ресторанта за да взема сода с която да направи баница.
Спомням си хубавите сиропи с газирана вода от които винаги си поръчвах двойна мента.
Спомням си плажа под нас, обсипан с камъни и негодуващите туристи, че им бучка на краката.
Спомням си оркестрите по заведенията, които започваха да свирят когато слънцето залезеше, танцуващите щастливи хора опитвайки се да се отърват от досадните си дечица, подкупвайки ги със стотинки за сладолед, пристанището… утихнало със своите полюшващи се лодки и опитващи се да ги издърпат летовници за да се снимат на тях. Спомням си миризмата на пържена копърка и кебапчета, носеща се от близкия крак мак.
Помня табелите “ Скара, Риба, Бира“ накацали по ламаринените павилиони, отрупани с хора наредени на опашка за топла рибка. Помня Баба ми, застанала на терасата викайки да изляза от морето с червена пластмасова сабя в ръка (доста болеше), аз се гмурках под вода за да кажа след това, че не съм чул.
Помня как ядяхме миди върху тенекия със посинели от студ уста, защото не излизахме по цял ден от морето. Помня двора, изпълнен с аромат на боб, малката кръгла масичка с покривка, нарязаната салата от градинката на дядо ми и солената сардела, изчистена и наредена в средата на масичката.
Помня когато дядо ми закачаше череши на съседното дърво и ми казваше, че е време да се оберат за да хапнем, а аз се качвах с хартиена кесия и я пълнех догоре.
Помня следобедите които прекарвах в лятната кухня задължително четейки книга под звуците на малкия транзистор SONY който дядо ми беше донесъл от Бейрут, когато е пътувал с корабите. Спомням си го седнал на двора с рибарска игла, шиейки серкмета, а аз му помагам за да разтопи оловото което бе нужно за мрежите. Щастливите сутрини в които ме събуждаше за да отида с него за риба, с лодката, а баба ми ме гонеше с лъжица кус кус из двора.
Спомням си малката порцеланова чинийка, която трябваше да изям до край за да видя щурчето, което свиреше на цигулка на дъното и. Не съм забравил другарчетата, които ме викаха от улицата и свиреха с пръсти познатия сигнал… (така и не успях да се науча)
Спомням си аромата на лятото и вкуса на киселец който ядяхме вместо обяд по бреговете, приятелчетата от другите градове които идваха само през лятото, а ние ги чакахме с нетърпение за да се втурнем заедно задъхани и потни по улиците на града.
Спомням си първият път когато целунах момиче, беше на пристанището върху една лодка, а бяхме толкова уплашени, че после се избягвахме цяло лято, как бих могъл да го забравя.
Спомням си духа на града, безгрижния живот, синьото небе, приятните и чисти хора все още непокварени от жаждата за лукс и удобства… времена в които от всяко кътче бликаше живот, времена които никога няма да се върнат, времената на щастие и чистота.
Благодаря ти господи, че успях да видя това и успях да спася душата си, защото тялото ми макар и тук пишейки тези редове, знам, живее някъде там в този мой любим град и ме запазва цял…
Спомням си… Спомням си… Спомням си…
ЮГ
Прочетена 207 пъти
