По повод издаването на „великия труд“ на Айн Ранд мисля, че всякакъв коментар е излишен при положение, че имаме мнението на Стивън Колбер.
Следният пасаж е особено описателен:
„Мисля, че говоря от името на всички, когато защитавам съветът от един 50-годишен роман, базиран в Америка, която никога не е съществувала, че когато милиони губят работата си, домовете си и надеждата си, няма нищо по-важно от това да мислиш само за себе си.“ Почитателите на идеологическата екзотика и утопизъм на „Обективизма“ няма да спрат да ни мъчат с пламенната си отдаденост (то е и тяхно право), но нищо не ни кара да им вярваме.
В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.
