Голата истина или 100% Резултат
Често, увлечени в чертането на грандиозни планове и бленувайки за промяна, забравяме за един съществен момент. Или пък ако случайно се сетим, правим всичко възможно да се разсеем и го пропускаме… Вместо това сме се специализирали в намирането на оправдания. Кое от кое по-оригинално. Намираме си и добре звучащи обосновки – позоваваме се на лошо стекли се обстоятелства, злонамерени хора, дори на някакви мистични сили, и то разбира се, съвсем извън нас… Тук правя пауза, оставям за малко дълбокомислените слова и се обръщам към по-мъдрите: Една нощ в провинцията, където се намирал будисткият манастир, завалял силен сняг. На сутринта, буквално газейки сняг до пояс, учениците трудно се добирали до залата за медитация. Учителят започнал сутрешната си реч с въпрос: – Кажете ми, моля, как следва да се постъпи в тази ситуация? Един от учениците казал: – Трябва да се молим с цялата си душа снегът да се разтопи възможно най-скоро. Друг добавил: – Може просто да си седим по килиите, а снегът така или иначе ще си отмине. Трети дълбокомислено споделил: – Този, който познава истината и заблудите на света, трябва да му бъде все едно – дали има сняг или няма. Изслушал ги Учителят и казал: – Слушайте ме сега внимателно… Учениците се подготвили да не изпуснат и най-малката подробност от великата мъдрост, която щял да сподели техният водач. Погледнал ги Учителят, въздъхнал и казал: – Лопатите в ръце – и… действайте! И така… Да си довърша приказката от по-горе – хубаво е от време на време да си припомняме, че нещото, което ни приближава най-бързо до крайния резултат и най-важният ускорител на промяната, е… действието! Да се хващаме за лопатите! 🙂
