В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия
26 септември 2016 г. 07:45 ч.
Светослав Александров. Около всяко по-голямо събитие в човешката история, независимо дали е космическо или не, има конспиративни теории. Тъй като държавите се управляват от политици, а политиците доста пъти не са почтени към хората, нормално е да се съмняваме и да не приемаме всичко за чиста монета. Но когато задълбаем извън политическата реалност и навлезем в дебрите на науката, тогава разбираме, че по-голяма част от конспиративните теории са глупави.
На 21-ви септември журналистът Иво Инджев публикува статия в блога си със заглавие: „Лъжата за Гагарин и гаргарата с истината по съветски и руски маниер“. От години има доста теории, че Гагарин не е летял в космоса, че при най-ранните съветски опити може би са летяли други космонавти, които никога не са били оповестени пред широката общественост. Във Фейсбук профила си г-н Инджев пише, че „настоящата статия е с анонимен автор „Българин“, но е публикувана в блога на Иво Инджев поради интересните моменти в нея“. Не знам до каква степен той се съгласява с нея и до каква – не. Но фактът, че той я препубликува (а г-н Инджев е достатъчно известно име в българската журналистика) налага да се напише някакъв отговор. Не за нещо друго, не заради самата идея да бъде опонирана, а заради това, че по историческите факти трябва да се изкажат и експертни мнения. За съжаление в България почти липсва (с малки изключения) научна журналистика, не говорим за космическа. В Западна Европа и САЩ има много космически журналисти, а у нас все още няма. Малцина са тези, които имат достатъчно експертен потенциал както в науката, така и в журналистиката.
Поради това не е чудно, че в статията има някои важни и точни наблюдения, но цялостните изводи са погрешни.
Да започнем първо с истината: космонавтиката на СССР наистина е била тясно свързана с военните амбиции на страната, както и с комунистическите власти. Наистина тоталитарният режим е укривал неудобните за него факти. В действителност много провалени изстрелвания не са били оповестявани. Да, вярно е, че важни моменти от космическата история са били пренаписвани, а други, съвсем умишлено – митологизирани. Вярно е, че на стартовите площадки на съветските космодруми изобщо не са били допускани външни наблюдатели, не говорим изобщо за журналисти. В България полетът на Гагарин е до такава степен минал от сферата на историята в сферата на митовете, че името на космонавта се среща в медиите заедно с това на Ванга. Гагарин е икона и не просто не можеш да кажеш нищо критично, но дори разни общественици поощряват безкритичното, защото то допринася за задълбочаване за загадъчността.
Десетилетия след полета на Гагарин бяха установени две основни събития, които съзнателно са били укривани от тоталитарния режим. Първоначално властите са твърдяли, че Гагарин е кацнал в капсулата. По-късно се оказа, че не е така – той е катапултирал. Второто нещо, което излезе на бял свят, е че е имало проблеми с разделянето на сервизния модул от обитаемата капсула на кораба и освен това е имало множество нежелани превъртания. Но е безумно да се твърди, че тези два факта (и тяхното разкриване) прави полета на Гагарин фалшифициран.
Как обаче можем да сме сигурни, че полетът на Гагарин е истинен? Ами търсим потвърждения от трети страни. Според информация от Белия дом (източник), американското разузнаване е проследило съветската ракета от самото излитане до кацането на кораба. Президентът Кенеди е изпратил своите поздравления към Москва. До този момент няма каквото и да е оспорване на съветския полет от какъвто и да е официален или научен източник. На практика всяко едно съветско изстрелване е било проследявано, за да се види дали наистина става въпрос за космически полет или за изпитание на балистична ракета. Има едно много интересно свидетелство на Бил Ууд, който е бил назначен да следи мисиите „Восток“ (източник). Ууд по-късно станал водещ инженер на проекта за телевизионна камера на „Аполо“. Та той споделя, че е бил изненадан колко сложни телеметрични данни били получени от първия пилотиран полет на Гагарин с „Восток 1“. Били са трудни да се запишат, но въпреки това са били читаеми. Като изключим проекта „Восток“, американците толкова добри са били в проследяванията на съветските ракети, че ясно се е разбирало кога е имало проблем и кога не. В случая с полета на Гагарин не е имало никакви съществени изненади.
Статията, публикувана в блога на Инджев, е посветила доста обширен пасаж за това, че Гагарин не е носил със себе си фотоапарат. Тук авторът допуска много сериозна грешка – от една страна е писано: „Има ли разумен човек, който да приеме, че измежду фотоапарат, филмова и телевизионна камери, руските конструктори са избрали… магнетофон, като доказателство за извършен първи полет в космоса от човек?“, след което е добавено: „Тогава, къде е логиката в кабината на кучетата Стрелка и Белка да има телевизионна камера, а при първия космонавт – не? Камерата е предавала в реално време поведението на кучетата и тези кадри са записвани от наземни станции върху филмови ленти, които по-късно, са показани на света. Гагарин обаче се „качил“ на космическия кораб, да осъществи първия полет в историята на човечеството, без дори един мъничък Смена 8, изключително популярен и много евтин руски фотоапарат по онова време. Абсурд!“
Фактите обаче са следните – на борда на кораба „Восток 1“ не е имало фотоапарат за заснемане на Земята от космоса, но също както при Белка и Стрелка, е имало телевизионна камера за наблюдаване на поведението на пътуващия. Авторът бърка двата прибора:
Горният кадър показва Гагарин в космическата капсула.
За пореден път ще се наложи да подчертая в този сайт: когато оценяваме исторически събития, ние често пъти правим аналогии с нашето съвремие. Поради това не можем да оценим правилно някогашната народопсихология. В нашето съвремие снимките заемат много важна част от битието. Съвременният човек се снима, качва се във Фейсбук, отбелязва се и т.н… Но в миналото отношението на хората към снимането не е било такова. Нещо повече – преди десетилетия в космонавтиката се е смятало (както в СССР, така и в САЩ), че фотоапаратите само ще разсейват космонавтите от тяхната истинска работа. На 29-ти август публикувах в западното издание The Space Review моя статия със заглавие: Rethinking image release policies in the age of instant gratification (Svetoslav Alexandrov), в която обсъждах проблемите около обнародването на снимки на съвременните космически мисии. Бях изненадан да науча от по-възрастни коментиращи, които имат спомени от „онова време“, че д-р Джеймс ван Алън (същият този ван Алън, чието име носят радиационните пояси около Земята) е бил яростен противник на това да се монтират фотоапарати или видеокамери на лунните и междупланетните мисии. Говорим за САЩ, не за СССР! Аргументите на ван Алън са били, че камерите няма да изпратят важна научна информация. Хубавото е, че този учен често пъти е губил споровете, но през 60-те години е имало известна логика в твърденията му – да се монтира камера към космическия кораб не е било тривиална задача и понеже на космическите мисии всеки грам се изчислява много внимателно, по-разумно било да се монтират други научни инструменти. В статията, публикувана на блога на Инджев, пише следното: „Гагарин обаче се „качил“ на космическия кораб, да осъществи първия полет в историята на човечеството, без дори един мъничък Смена 8, изключително популярен и много евтин руски фотоапарат по онова време.“ Отново груба грешка: „Смена 8“ е започнала да бъде произвеждана през 1963 година, две години след полета на Гагарин!
И така, Юрий Гагарин не е носил фотоапарат със себе си за снимане на Земята. Искате ли обаче да ви изненадам? Алан Шепард и Гъс Грисъм, първите американски астронавти, също не са носили фотоапарати (справка: Airspacemag)! Първият човек, който е успял да снима Земята от космоса, бил Герман Титов, съветски астронавт, летял с кораба „Восток 2“. Шепард и Гъс Грисъм са летяли в космоса само за 15 минути. Гагарин е направил една пълна обиколка на Земята за 108 минути. Герман Титов обаче е първият космонавт, който е престоял в космоса цял ден. Имал е достатъчно време не само да свърши „сериозната“ си работа, но и да снима Земята от космоса:
Първата снимка на Земята, направена от космонавт – Герман Титов (6 август 1961). Credit : FotoSoyuz
Титов е използвал 35-мм фотоапарат „Конвас“.
В статията, публикувана в блога на Инджев, пише следното. Елена Гагарина е била попитана дали тя е израстнала с разказите на баща си за първия полет, на което била отговорила: „Не. С мен той разговаряше за детството си прекарано в Смоленския край и за войната“. Аз попаднах на цялото интервю на Андреа Роуз, което е цитирано (източник). Много е удобно да се вадят конкретни изречения, без да се взема предвид цялостният контекст. Е, аз ще ви покажа още някои моменти от интервюто.Гагарина била попитана изрично за секретността, на което отговорила: „Военните мъже никога не говорят за своята работа вкъщи и никога не искат жените и децата им да знаят какво се случва, защото не желаят да се притесняват“. Нещо повече – Гагарин бил оставил писмо до съпругата си, че отива на опасна мисия и има вероятност да не се завърне. Така и не изпратил писмото, но жена му го намерила въпреки всичко.
Днес са минали десетилетия от полета на Гагарин. СССР се е разпаднал. Голяма част от документацията е публично достъпна и тя потвърждава – Юрий Гагарин наистина е бил първият космонавт. Не Илюшин, не други имена, които се спрягат.
„Обширната документация вече е налице и тя включва мемоари на топ лица като Каманин, Мишин, Чорток и други. Голямата схема ни е известна. Гагарин е летял и при това е първият“, пише американският експерт по космонавтика Джеймс Оберг (източник).
Разбира се, полетът на Гагарин няма нищо общо с устойчивите и популярни митове в обществото, които често пъти обрисуват мисията като безпроблемна. През 2015 година историкът Асив Сидики (източник) e успял да се докопа до архивен документ в Москва. Документът разкрива много любопитни подробности относно проблемите с Гагарин: имало е проблеми с радарните сензори „Рубин“, с радиокомуникациите между Земята и кораба, клапан на горната степен на ракетата е бил сглобен неправилно и т.н. Едно обаче става ясно: Гагарин е понесъл полета много добре, без вредни въздействия за здравето му. Някои хора се чудят – е как може така, едни повръщат, други получават диария, а Гагарин бил добре? Ами може – различните организми понасят полетите различно. Толкоз. Не всеки, който пътува с кола, получава гадене при завоите. При Гагарин може би не е имало достатъчно време, за да развие симптоми – все пак е летял само 108 минути в космоса.
Да, много е неприятно, че е била скрита истината от нас за кацането на Гагарин – че е катапултирал, а не е кацнал в капсулата си. Било е направено от СССР, за да може постижението им да бъде признато от международната аеронавтическа федерация (FAI). По-късно федерацията разбрала за постижението, но не го е анулирала. Защо? Защото (източник) FAI преосмислила правилата за космически полети, много от които са били просто копирани от правилата за самолетни полети. Било е взето решение, че за космически полети са по-важни други параметри като достигане на орбита, а не начинът, по който се каца.
Какъв е изводът от цялата тази история? Трябва да сме изключително внимателни и критично настроени към всяка една конспиративна теория. И най-важното – не трябва да допускаме емоциите или политическите пристрастия да пречат на трезвата ни преценка. Не е нужно да обичаме политиката на Русия – през изминалите години, с инвазията на Украйна, руските политици не ни дават никакви основания да ги уважаваме. Но това не значи, че трябва да отричаме историческите руски постижения. Полетът на Гагарин е едно от тях.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
