На 20.10.1912г. приключва 6-дневната Люлебургаско-Бунархисарска операция, българите разбиват главните сили на османската армия в Източна Тракия.
Това е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.
Победата е блестяща и съкрушителна. За кампанията в Тракия ще се четат лекции отвъд Атлантика, ще се пишат книги и специални изследвания, а интересът към българския боен стил ще стигне до Япония.
След Люлебургаз-Бунархисар, българската войска ще бъде определена като най-качествената армейска единица за своя размер в Европа.
В шестдневните боеве неприятелят е разгромен. Голяма роля за това има и артилерията на 1-ва и на 3-та армия, чийто началник, полковник Петър Тантилов, е считан за „бащата” на българската артилерия и създател на планинските артилерийски части. През Сръбско-българската война като командир на 5-а конна батарея от 1-ви артилерийски полк при прехвърлянето на Южнобългарските войски към Сливница той изминава 146 км за две денонощия, което е рекорд в историята на Българската армия.
