Публикувано на 23 октомври, 2016 от
mirche
Много са прекрасните български песни които могат да ни разплачат и вдъхновят, да ни накарат да се почувстваме горди българи, това със сигурност е една от най – хубавите! Истинското име на момата е Руфие, родена и погребана в махала Попрелка до с. Кремене, община Смолян, единствено на гроба и цъфти бялото цвете Кандилка.
Това е оригиналния текст, като през годините е променен:
Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
– Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
– Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.
Тагове:
Песен
Българска
Фолклорна
