„Рокът даде на мъжете друга визия за мъжествеността, различен начин да погледнат на себе си. Даде им възможност да изложат телата си по начин, непознат и невиждан дотогава“, казва авторът на проекта Джеръми Делър
„Когато е на сцена, Иги Поп не свири на инструмент, защото свири върху тялото си – казва пред в. „Гардиън“ Джереми Делър. Той организира сесия, в която група художници рисуват рокзвездата от натура, а после картините се излагат в музея, наред с други изображения на мъжки торс. – Начинът, по който той манипулира тялото си, поврежда го, извива и криви, е част от начина му на комуникация. Тялото му интерпретира музиката, но също така изпълнява собствена мелодия.“
Виж още: Кога се облича Иги Поп
Факт – от близо половин столетие Иги Поп интерпретира голия си торс като централна част на своето творчество, представяйки го по толкова разрушителен и освобождаващ от оковите начин, сякаш даващ плът на звуковата вълна. Торсът на Иги Поп е толкова разпознаваем, колкото устните на Миг Джагър или хълбоците на Елвис Пресли.
Преди появата на Иги Поп в края на 60-те никоя музикална знаменитост от мъжки пол не е разкривала толкова много плът, така свободно.
Нещо повече, той постоянно подлага тялото си на риск, реже се със стъкла или се хвърля безразсъдно върху публиката десетилетия преди ритуалът на стейдж-дайвинга да се появи.
Проектът Iggy Pop Life Class на Джеръми Делър се състои в продължението на тази история. Той е изложен в музея „Бруклин“ в Ню Йорк от 4 ноември до 26 март 2017 г. Серията представя 107 портрета, за които Иги Поп позира от натура пред 22-ма художници на възраст от тийнейджъри до 80-годишни.
Част от художниците, рисували голия Иги Поп през февруари в Нюйоркската художествена академия. Снимка: Elena Olivo / Brooklyn Museum
Музеят „Бруклин“ съпоставя тези картини с артефакти от собствената си колекция – все изображения на мъжки фигури от последните няколко века, от древен Египет, Африка и Индия до рисунки на Егон Шиле и Макс Бекман, както и фотографии от Джим Стайнхард и Робърт Мейпълторп.
Делер предлага проекта на Иги още преди десетилетие, но тогава звездата, която догодина навършва 70, отказва:
„Смятах, че нямам нужната тежест. Сега се чувствам така, сякаш много е преминало през тялото ви. По някаква причина ми се стори важно да застана гол пред група непознати и да обменим нещо.“
За да формира групата художници, Делър се обърнал към различни училища по изкуствата. Важното било да се подберат хора с различно ниво на възможности: „Не желаех всеки един да е обгран художник, исках многообразие.“
По една случайност любимата му скица е дело на 20-годишен младеж, който започнал да учи рисуване две седмици преди началото на сесията.
Иги Поп като произведение на изкуството (от ляво на дясно) в рисунки на Тейлър Шултек, Леван Сонгулашвили и Калия Мерилус, част от експозицията Iggy Pop Life Class в Бруклинския музей
Не всеки от художниците също така е бил наясно кой точно е Иги Поп (малко като в знаменитата сцена от „Трейнспотинг“, когато героинята бърка Иги Поп със „Зи Зи топ“).
Изкуството на Ренесанса и по-ранните епохи почита мъжката фигура, но в днешно време интересът значително е спаднал.
„Около мъжката голота витаят проблеми – казва Делър. – Особено в Америка. Искахме да изследваме и това. В нашата изложба са включени скулптури от Древен Египет, които днес минават за едва ли не порнографски. А са били създадени така, че да можеш да си ги имаш у дома.“
Според Делър рокендролът играе роля в нормализирането на мъжката голота в съвременния свят:
„Рокът дава на мъжете друга гледна точка за мъжествеността,
различен начин да погледнат на себе си. Дава им възможност да изложат телата си по начин, непознат и невиждан дотогава.“
Фотосесията на Иги Поп за неговата The Flash Collection го събра отново с рокфотографа Мик Рок, който го е снимал в продължение на над 40 години
„Даже простият факт, че близо 70-годишен мъж избира да излиза на сцената, показвайки голия си трос, вече предизвиква представите за това кое е прилично и кое не. И това е чудесно – продължава Делър. – Наистина е важно за един по-възрастен човек да се държи лошо. За неговото поколение, рокендрол поколението правила няма. Има много посоки, по които можеш да поемеш. И той върви по своя път.“
Има и друго: „В представянето на Иги няма нищо нарцистично, напротив – при него става въпрос за себеизразяване, свобода, натурализъм и приемане на животинската природа. Да наблюдаваш как вършее гол по сцената е хем освобождаващо, сякаш виждаш едно завръщане към дивото, хем плашещо.“
„Когато го видя за първи път преди години – спомня си Делър. – си помислих, че той притежава нещо от друг свят. Беше като пакостлив горски дух. После се замислих какво всъщност означава това. Той е като сатирите, които са живели из горите. Те са създавали бъркотии и бели и са се мотаели полуголи с постоянна ерекция и в постоянно търсене на пиячка, жени и веселби. Ето това в действителност е Иги: древна митологична фигура, но в съвременна форма.“
Източник: „Гардиън“
