В предишния пост започнах изложение на периодите на психосексулното развитие, според психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд. Накратко бяха описани първите два – оралният и аналният. Тук продължавам с изложението на едиповият комплекс и останалите три периода от развитието.
Третият период се нарича фалически (едипов).
„Развитието на либидото и картината на поведението на индивида през третата-шестата година от живота ни дават основания да разграничим и признаем наличието на две относително различни фази на този период, което би обяснило използването на две названия – фалически и едипов, – често неправомерно използвани като определящи един и същ отрязък от време.“ (2, с. 119).
Според психоанализата, фалическата фаза започва с интереса на момчето към собствения му пенис и вторичната мастурбация. Обекти на мастурбационните фантазии са родителите, братята и сестрите, както и външни лица.
Основна ерогенна зона е уретерът, заради което фазата се нарича също уретрална.
Задоволяването продължава да е нарцистично и автоеротично (задържане и изпускане на урина), но има признаци и на обектно задоволяване – фантазии за уриниране върху други хора.
Момчето иска да сравни пениса си с този на други мъже и животни, любопитно е за половите органи на жените. В него възникват въпроси за това как се появяват децата, каква е ролята на пениса и на бащата.
Резултат от инфантилната сексуална любознателност е откриването на анатомичната разлика между двата пола. И за момичетата, и за момчетата на тази възраст само пенисът е важен, тъй като влагалището още не е открито.
Наблюдава се склонност към разголване, както и към наблюдаване на телата на другите (скопофилия).
Момчетата са обладани от гордост за това, че притежават пенис и страх да не го изгубят, а момичетата отначало му се възхищават и желаят той да „поникне“ и при тях, а в последствие са обладани от пенисова завист или фалическа амбиция.
При момичетата завистта към пениса може да доведе до комплекс за мъжественост, който в последствие държи жената далеч от интимни връзки с мъже или пък я кара да се конкурира с тях по агресивност и самоутвърждаване в типично мъжки области на изява.
С фалическата фаза завършва предгениталната сексуална организация в развитието на либидото и личността.
Заплахите от страна на бащата, че на момчето ще му се случи нещо лошо, ако показва пениса си или си играе с него, предизвикват в детето страх от кастрация. Този страх изглежда правдоподобен, в предвид това, че детето вече е забелязало разликата между половете.
През едиповата фаза (приблизително между 4-тата и 6-7-ата година) сексуалните импулси на детето постепенно се освобождават от автоеротичния и нарцистичния си характер и се насочват навън.
Майката е първият любовен обект.
Едиповият комплекс и комплексът на Електра
Те се изразяват в стремежа на детето да притежава родителя от противоположния пол и да отстрани родителят от своя пол (едипово съперничество).
Възможен е и инверсен вариант (обърнат Едип) – насоченост към родителя от същия пол и изпитване на ненавист и омраза към този от противоположния.
В тази фаза детето избира на кого да прилича.
На петгодишна възраст момчето започва да се дистанцира от майката, изтласква и подтиска от съзнанието си сексуалните импулси, които изпитва към нея както и враждебността и омразата, които изпитва към бащата.
Започва да се идентифицира с бащата – установява силна емоционална връзка с него и започва да му подражава в интересите, мислите и постъпките си.
Интернализира неговите предписания и забрани, следва стила му на поведение и така постепенно изгражда в себе си Свръх-Аз-а – страхът от кастрация води до изтласкване на едиповия комплекс и на негово място идва Свръх-Аз-а.
Хората с фиксация върху фалическия/едипов период са склонни към егоистична сексуална експлоатация на другите, без да се съобразяват с тях – изнасилвачи, сексманиаци. Нимфомания при жените.
Фиксираните в стадия на Едиповия комплекс трудно се освобождават от влиянието на родителските образци и в избора на сексуални партньори несъзнавано търсят сходство с тях. Имат компулсивни черти на характера.
„Едиповият комплекс се представя като ядро, от което произтичат бъдещите неврози.“ (2, с. 130).
Четвъртият период се нарича латентен.
Осигурената защита срещу едиповите чувства прави възможен прехода към период на латентност. Той е ярко изразен между шестата и осмата година от живота и завършва с настъпването на пубертета (12-13 г.).
По-голямата част от сексуалните и агресивни импулси са изтласкани или подтиснати. Сексуалните влечения от предгениталната сексуална организация не са изчезнали напълно, но е понижена тяхната функционална острота.
През този период Свръх-Аз-а заема доминиращо място в структурата на детската личност. Характерни са послушание и покорство пред възрастните, дисциплинираност и изпълнителност, по-голяма рационалност, за сметка на афективната сензитивност, висока степен на сугестивност.
Това повишава податливостта на социални въздействия. Енергията се пренасочва към социално приемливи цели и подтиква детето да се ориентира към интелектуални занимания, спорт и игри за придобиване на умения и навици.
Петият период се нарича генитален (12-18 г.).
При него се наблюдава актуализиране на ерогенните зони от предишните периоди в развитието, но сега вече под ръководството на гениталната зона.
Стремежът към обекта е по-алтруистичен в сравнение с егоистичната му доминанта през едиповия период.
Характерна особеност за този период е третичната мастурбация, която може да се придружи от чувство за вина и срам, а оттам да доведе до сексуални задръжки и трайна обсесивност и компулсивност.
Този период е време на криза на Аз-а, идентичността и половите роли.
Това е последният етап в развитието на либидото.
Успешното преминаване през него води до формирането на „идеалния“ генитален характер – той се отличава с независимост, стремеж за удовлетворяване както на себе си, така и на обекта, доверчивост и взаимност.
Следва продължение.
