Котешката стъпка е едногодишно растение с масленозелено стъбло, високо от 15 до 40 см.
Листата му приличат на чемширените, само че са по-големи.
Цветът представлява наредени в кръг килийки, които приличат на отпечатък от котешка стъпка, откъдето идва и името на билката, подчертава известният билкар Васил Чардаклиев.
Разпространена е из цялата страна, особено в полите на Стара планина, Средна гора и Родопите.
Някои традиционни приложения на котешката стъпка (Clinopodium Vulgare L.) са свързани със стимулиране на регенеративните процеси на организма, благоприятно действие върху кръвоносната система, усилване съпротивителните сили на организма. Препоръчва се при гинекологични заболявания, миома на матката, простатит, бъбречнокаменна болест. Споменава се като средство за изчистване на артериалните плаки и действа благоприятно при смущения в кръвоносната система. Котешката стъпка проявява и антидиабетично действие.
Kитайската фармакопея препоръчва растението (касае се за китайско представените видове Сlinopodium) при кашлица, зачервени очи, възпалено гърло, дифтерия, коремна болка, дизентерия, повръщане; хемолиза, хематурия, маточно кървене, травматичен кръвоизлив, хепатит; холецистит, стомашни болки, ставни болки, възпалено подуто, ухапване от змия, екзема, хемороиди.
Като оснoвно приложение се изтъква кръвоспиращия ефект. Полен от билката, приложен външно върху прорезни рани, значително скъсява времето на кървене, даже при сериозни прорезни рани на феморалната артерия.
Вероятно поради тази причина в миналото в България билката е била наричана хайдушка билка и билка на Левски – хайдутите са налагали раните си с нея, а Васил Кунчев (Левски) е познавал билката и е лекувал хора с нея, когато е бил дякон. По-голямата част от източниците на тези сведения не са научни, често информацията се предава от уста на уста и от поколение на поколение, а днес чрез интернет, но именно оттам започва научният интерес към растенията от видoвете Сlinopodium в края на деветдесетте години на 20-ти век.
Антибактериално, антиоксидантно и цитотоксично действие
Първата публикация за биологичното действие на екстракти от котешка стъпка в България е на авторски колектив от Медицински университет – София през 1999 г. Д-р Опълченова и съавтори изследват антибактериалното действие на екстракти от котешка стъпка.
Няколко години по-късно д-р Джамбазов (ПУ-Паисий Хилендарски) и съавтори доказват цитотоксично действие спрямо HEp-2 (epidermoid carcinoma, larynx, human, ATCC CCL 23), A2058 (human metastatic melanoma, ECACC 91100402), L5178Y (mouse lymphoma cells, wild type, NBIMCC 101) туморни клетъчни линии и в същото време – липса на смъртност при нормални клетъчни линии FL (normal amniotic cells, human, ATCC CCL 62) and 3T3 (embryonic fibroblasts, mouse, ATCC CCL 92).
Успоредно с това други български колективи изследват антидиабетните показания на билката (непубликувани данни) и установяват благоприятното й въздействие върху диабетици.
Следващите изследвания на екстракти от котешката стъпка са на професор Янчев от 2005, 2006 и 2007 г., с които е доказан антиканцерогенен профилактичен ефект при генетично предразположени към развитието на тумори хибридни мишки BDF1, както и отстраняване на метилхолантрен-индуцирани тумори при плъхове.
Резултатите са статистически достоверни. В работите на Burk et. al. задълбочено се изследва антивъзпалителното действие на водни екстракти от растението котешката стъпка, като се лансира силно антивъзпалително и имуноукрепващо действие.
