Херман Валдхаузер не преувеличава, като описва строителите като майстори на класическата механика. В наклонените коридори, част от които водят далеч под опорните повърхности на надземните части на конструкцията, той вижда правоъгълни кухини, в които са били поставени бутала. Трябва да отбележим, че подовите, страничните и покривните повърхности са полирани с изключителна точност. Според тази теория дългите наклонени коридори са правоъгълни цилиндри.
Помпата и нейните части:
днес се обозначава като първоначален вход, но може да е служел и като воден преливник за изолиране на горните части на пирамидата например и за източване на водата при работи по почистването или отстраняване на натрупаната тиня от Нил. Това подчертава и фактът, че в древните съчинения (на Страбон) се говори за завъртаща се каменна плоча при северния дход. Плочата трябва да е била толкова перфектно обработена, че да може да влиза точно в стената, така че да не бъде разпозната отвън. Това потвърждава нашето предположение, че вероятно става въпрос за чисто техничекса шахта, през която водата е преминавала навън или навътре.
е предполагаема връзка, която може би е съществувала между водния басейн и довеждащия канал от Нил, за да се поддържа циркулация на водата, евентуално и за профилактиката.
е водният басейн, оградена от зида
зида
е свързващият наклонен коридор, койт евентуално е можело да бъде използван като преливник, когато е имало твърде много вода във водния басейн. Това е обяснено в един цитат от книгата на Валдхаузер: ,,Магията за дъжд на фараоните“: ,,Ако говорим за последователността на изграждане, нормално е строителните работи да са започнали откъм постройките в долината. При този начин на работа е можело да се използва вече готовата част от съоръжението като транспортен път. Подземният довеждащ и изкускателен канал за водата няма смисъл д асе търси на друго място, освен под този наклонен коридор, защото всеки друг способ би предизвикал ненужни допълнителни усилия.“
е притокът на вода от Нил. Предвидени са различни нива на водата на Нил, така че посредством силно разклонена подземна система от канали да може да се насъбере достатъчно вода, за да не се стига до недостиг.
водохранилището за постъпващата и оттичащата се вода.
е камерата пред шахтовия кладенец, която е служела като ударен клапан за хидравличния таран.
е подземният канал от Нил към най-долната камера на Голямата пирамида.
е незавършената камера в скалата, която е служела като ,,въздушен резервоар“ за хидравличния таран.
са двата изхода от шахтите, идващи от Царската камера, откъдето водата е излизла навън и се е стичала по пирамите надолу към водосъбирателния басейн.
е Камерата на царицата, която вероятно е служела като ,,поплавък“ за по-нататъшното транспортиране на водата нагоре.
е Царската камера с петте освобождаващи камери.
е Голямата галерия, която стига до (15) в така наречения възходящ коридор, където съществува свързване с низходящия коридор от долното функционално стъпало на пирамидата към горната част.
възходящ коридор
е мястото на свързване от хидравличния таран към т. нар. ,,карбутаторна система“ на горното стъпало на Голямата пирамида.
Оттук не бива да се прави заключение за някакво противоречие с физическите закони, защото един цилиндър може да има всякакво напречно сечение. При построяването на механизъм от камъни се взима предвид само правоъгълното напречно сечение. Размерите на построените механизми са били огромни и цилиндрите заедно с буталата към тях и едно теглещо въже е можело да бъдат използвани като хидравлични влекачи.
Наклонените коридори са помпени цилиндри; с изключение на въздушната възглавница кухините са изпълнени с вода
Как функционира помпата?
Нека сега да разгледаме същността на начина на работа на помпата. Трябва да изходим от две предположения в теорията на Валдхаузер:
Конструкцията на пирамидното съоръжение в Гиза е била целенасочено и комплексно планирана. Строителите, които и да са били те, не са оставили нищо на случайността, като са проектирали съоръжението до най-малката подробност и след това са го осъществили на практика.
Според теорията на Валдхаузер камерите са служели единствено и само за транспортиране на вода до страните на надземната част на конструкцията.
Херман Валдхаузер разделя водоподемното съоръжение на две части: долно стъпало – от подземната камера до хоризонталния коридор на височината на Камерата на царицата и горно стъпало – над Камерата на царицата.
Долното стъпало
Чрез довеждащия канал от Нил (1) съоръжението първоначално се пълнено с вода, докато помпата не станела самозасмукваща. Водата преминавала през клапана в земята (2), който предотвратявал нейния обратен ход, и пълнела камерата в земята (3). Тъй като въздухът от тази камера отчасти не можел да излезе, под тавана се образувала въздушна възглавница (4), която трябвало непременно да е налице. Буталото на долното стъпало (5) е било снабдено с клапан, който се отварял при движение надолу и се затварял при движение нагоре. По този начин се осъществявало транспортирането на водата нагоре по наклонения цилиндър на долното стъпало (6).
Задвижването на буталото ставало чрез теглещо въже (8), чрез което на механизма била предавана силата на екипа от теглещи мъже. Колкото по-малко бил въздухът в камерата в земята, толкова по-кратки били ходовете на буталото, докато накрая въздушната възглавница трябвало да бъде запълнена отново. Теглещият екип е бил разположен извън ограждащата стена и за това стъпалото би трябвало да се е състоял поне от стотина мъже. Долното стъпало можело да се задейства независимо от другите части на съоръжението.
Напорният водопровод (А) свързва долното и горното стъпало на помпата. Предназначението на този коридор е също, за да могат двата горни резервоара за изравняване на налягането да бъдат запълнени с въздух – и по-точно да бъдат допълнени с въздух, без да се налага изпразване на горното стъпало
Горното стъпало
Смукателното гърло (9) свързвало долното и горното стъпало. Благодарение на клапана (10) водата можела да се движи само в една посока, и по-точно отдолу нагоре. При възходящия ход на буталото на горното стъпало (11) в цилиндъра (12) се засмуквала вода.
Когато камерите се запълнели до определена точка с вода, директното й издигане ставало невъзможно поради упражняваното от течността налягане върху повърхността на буталото. За тази цел би била нужна малка армия от теглещи мъже. Но това отново било избегнато с помощта на резервоара за изравняване на налягането (14) и съответната въздушна възглавница (15) – така наречената Камера на царицата – с който гъвкаво била овладявана противодействащата сила на водния стълб.
Друга мярка е поставянето на голям и наклонен воден басейн (16) – Голямата галерия – и второ бутало (17) в помощен цилиндър (18) за намаляване на натоварването на буталото в споменатия по-горе главен цилиндър (12). Когато това бутало се движело нагоре и надолу с помощта на теглещо въже, при хода нагоре се транспортирала вода до Голямата галерия.
Едната от задачите на Голямата галерия била да неутрализира силата на устремилата се нагоре вода от помощното стъпало, а другата да служи като утаител.
Междинната камера (26) и намиращите се в нея разпределителни плунжери заедно със съответната противотежест са служели за управление на въжето, както и за възпрепятстване на движението на водата в горния басейн (28). Така нареченият саркофаг, когато е бил цял и в добро състояние, вероятно е бил водно корито с пречиствателни функции, а някои неща говорят, че той е служел за опора за необходимите в тази зона промени на направлението на въжето.
Смисълът на петте освобождаващи камери (28)
Първоначално намиращата се в горната част въздушна възглавница е имала задачата да поема всички хидравлични удари, произтичащи от помпения процес. Това е било необходимо най-вече поради това, че двете шахти, през които преминавали въжетата (29, 30), предизвиквали значително намаляване на напречното сечение нагоре.
Тази промяна на напречното сечение е нарочна и е имала следното действие:
Ако водата в наклонения басейн (Голямата галерия) и по-късно в горния басейн се покачвала, въздухът можел да излиза от останалите кухини само дотогава, докато вътрешните устиета на двете шахти, през които преминавали въжетата, се намирали под водата. По-нататъшното изпомпване на водата предизвиквало повишаване на налягането на въздуха и той все повече се нагнетявал дотогава докато водата най-накрая не достигнела височината на външните устиета. Въпреки това, изтичане на значителни количества вода на първо време не е имало, защото са били взети подходящи мерки за неговото предотвратяване (31, 32).
Едва след като повишеното налягане достигнело желаните размери, пътят на водата бил свободен. След като с помощта на подробно описания напорен тръбопровод въздушната възглавница е можело да бъде напълнена при нужда, желаното налягане е можело да се регулира. При това положение за няколко минути е можело да преминат 150 000 литра вода на височина осемдесет метра!
Двете шахти, през които преминавали въжетата (29, 30), са били направени така, че при нужда са могли да бъдат използвани като цилиндри. За задвижването на горното стъпало са били необходими два отделни влекача.
