Перга (пчелен хляб) представлява пчелен прашец, консервиран с помощта на съставка от ензими и мед. Пчелите ”натъпкват” прашеца в килийките, където в анаеробни условия (без наличието на въздух) под въздействието на специални ензими, бактерии и дрожди се натрупва млечна киселина. Тя консервира сместа, или казано с други думи събраният пчелен прашец преминава през млечно-кисела ферментация.При тази ферментация обвивките на зрънцата се разрушават и полезните вещества в тях стават по-достъпни.
Пергата съдържа аминокиселини и ензими, и притежава антимикробно действие. Полезните качества на пергата я правят аноболик.
Пергата се препоръчва при малокръвие, при заболявания на нервната и ендокринната система, стомашно-чревния тракт, при понижен имунитет, като антисклеротично средство и при преждевременно стареене на организма.
Съставът на пергата зависи от състава на цветния прашец – от какви растения са го събирали пчелите, от мястото на което са расли билките (сенчесто, на слънце и пр.), от времето през лятото, от това дали сборът на прашецът е полифлорен и пр. Ако по някаква причина цветния прашец за приготвяне на пергата е недостатъчен ( напр. някои пчелари го събират още при внасянето му в улея), то пчелите се дохранват с различни заместители и тогава не може да се получи качествен пчелен хляб. А това се отразява и на качеството на препаратите от пчелен прашец. Към това се прибавя и широкоразпространения начин на извличане на пергата от пчелните пити чрез тяхното сушене, замразяване, раздробяване и веене за отделяне на пчелния восък. При сушене загубите са аналогични на тези при приготвяне на сушени плодове. Ако пергата се замрази при температура под 1 С се разрушават всички витамини и някои др. полезни вещества. Затова се препоръчва като най-полезно да се дъвче пчелна пита, а след това да се изплюва.
Пергата, получена от пчелния прашец трябва да съдържа всички познати витамини, 9-те незаменими аминокиселини, близо 50 ензима,десетки въглехидрати и микроелементи, различни възглехидрати и т.нар „вещество на растежа”- хетероауксин.
Пергата не предизвиква алергии.
Необходимата дневна доза е 10 гр.,смятат специалистите. При остри вирусни заболявания може да се взема до 30 гр. дневно. Предозирането й може да предизвика хипервитаминоза и да се отрази неблагоприятно на работата на черния дроб, бъбреците и далака.
