Разликата между височините в платото
След като и трите пирамиди са имали ограждащи зидове за водата, е интересно да се разгледа дефицитът във височините в платото Гиза. Най-малката пирамида, тази на Микерин, е разположена най-високо. С малка разлика във височината следва пирамидата на Хефрен и най-ниско е Голямата пирамида.
Това обстоятелство кара повечето хора да смятат, че най-голямата пирамида е средната. Така възникващата разлика в нивата в местността позволява осигуряване на допълнителен приток на вода към Голямата пирамида от двете групи големи пирамиди.
В заключение Херман Валдхаузер отбелязва, че резултатите от неговите изследвания не претендират за изчерпателност и че са възможни много други вариации.
Изпитвате ли затруднения в разбирането?
Това, което може да звучи сложно, твърде технически и по тази причина вероятно малко неразбираемо, само по себе си е съвсем просто. В филма ,,Лъжата за Хеопс“ този процес е онагледен с помощта на механичния модел на Валдхаузер.
Нека да завършим неговата гениална теория с няколко допълнителни резултата. По повърхността на пирамидите учените регистрират интересен факт, който първоначално не може да бъде обяснен. Повърхностите на запазените до сегашния момент облицовъчни камъни имат тънък повърхностен слой, съдържащ химични елементи, които не се срещат в тези камъни в природата. Цветът на този слой, съдържащ твърде много силиций, се променя от глинено кафяв до сивочерен. При изпаряването си водата оставя следа, която почти не може да се сбърка заради отлагането на минерално съдържание. Ако страната на пирамидата е била използвана като повърхност на изпаряване, там трябва да има такъв слой. Слоят би трябвало да е там и той наистина е там, докато по подобни странични повърхности не може да се октрие!
В края на книгата си Херман Валдхаузер обяснява обстоятелствата, довели до това, че съоръжението е станало негодно. Става въпрос за повредите по Голямата пирамида в зоната на освобождаващите камери и долния цилиндър. Стените на горната главна камера са се изместили с повече от два сантиметра навън и невероятно големите и тежки покривни плочки отчасти са се изтръгнали от носещата им конструкция. По негово мнение подобна повреда може да се случи само поради огромен натиск отвътре. Същото важи и за пукнатините в скалния масив в долния цилиндър.
,,Вероятно следствието от тези разрушения е, че съоръжението е станало негодно за предвидената цел и може да се предположи, че първо освобождаващите камери са били претоварени… Повреждането на горните освобождаващи камери е било началото на края, както на Хеопсовата пирамида, така и на строителството на пирамиди въобще. Не е бил възможен ремонт, без да се събори половината надземна част на конструкцията. От този момент нататък горното помпено стъпало е станало неизползваемо. Когато след това в зоната на долната част пукнатините в скалния масив са направили долния цилиндър също така функционално негоден, цялото съоръжение не е било нищо повече от красиви декори. Една мечта на човечеството започнала да губи своя блясък и да избледнява.“
Може ли Херман Валдхаузер със своята революционна теория за смисъла и предназначението на пирамидите в крайна сметка да се окаже прав? Това ли е причината още през епохата на фараоните познанието, свързано с пирамидите в Гиза, почти напълно да бъде забравено?
Защо хипотезата на Валдхаузер не се приема насериозно?
Всеки изследовател сам за себе си трябва да заеме активна позиция по този въпрос, още повече след като при своето първо пътуване до Кайро Херман Валдхаузер открива, че линиите на нивото на водата съществуват.
За това има само едно логично обяснение. Основният аргумент на противниците на Валдхаузер е, че помпената станция би могла да функционира само ако е имало довеждащ канал от Нил. Но и до ден днешен такъв не е открит… Така Херман Валдхаузер няма никакъв убедителен аргумент, освен да се позове на Херодот.
Какво казва Херодот по този въпрос? Той е роден в град Халикарнас, в югозападния край на Мала Азия. Политическата обстановка по негово време е много неспокойна, което вероятно е една от причините да се превърне в пътуващ историк. Той обикаля цяла Мала Азия, Италия, Сицилия, Южна Русия, Кипър и Сирия. Във Вавилон остава за по-дълго време. През 448г. пр. Хр. той пристига в Египет, страната на фараоните. По време на престоя си Херодот си води записки за всичко, което чува от различни хора, с които разговаря. Той никога не е бил само историк и често разказва и за географията и топографията на посетените местности. ,,Всяка история трябва да се разглежда в контекста на нейния географски регион и всеки географски регион има своя история.“
Първоначално Херодот пише за логични неща при построяването на пирамидите: колко човека са били необходими за построяването й, за построяването на път за периода, докато траело строителството, транспортната техника, времето за построяване и други. Към подготвителните дейности спада и системата на подземните камери и коридори, както и направата на подземен канал към Нил, който се простира непосредствено до Сфинкса. Според Херодот по това време платото с пирамидите било заобиколено с вода като остров.
Египетските жреци категорично изтъкват пред. Херодот ,,че само до една от пирамидите (Голямата пирамида) води ров от Нил и в нея влиза вода през една иззидана тръба“.
Написаното от Херодот потвърждават и други историци.
Плиний Старши (23-79. сл. Хр.) например пише:
,,В най-голямата пирамида има кладенец… смята се, че водата в него е дошла от Нил..“
Според друга версия за това място цялата пирамида вероятно е била пълна с вода. Най-древното описание на строежа на пирамидата съдържа еднозначно сведение, че в Голямата пирамида е била довеждана вода. Трябва да отбележим, че в историческите записки Херодот ясно подчертава, че вода е довеждана ,,само в Голямата пирамида“, а не например в пирамидата на Хефрен:
И той (строителят на пирамидата на Хефрен) е действал по същия начин както и другият (строителят на Голямата пирамида) в друго отношение и по-специално при строежа на пирамида, която без съмнение не може да се сравнява по размери с тази на другия (строителят на Голямата пирамида). Точно нея измерихме собственоръчно. Нито има камери под земята, нито има има ров, който отива към нея от Нил, както към другата; там водата тече към нея по иззидана тръба…
Арабските хронисти също съобщават за камери под Голямата пирамида, и от това заключаваме, че са им били представени сведения или древни писмени доказателства. Дори само днешното названия ,,шахтов кладенец“ за шахтата в подземната камера е повече от убедително, защото кладенецът винаги има нещо общо с водата… към началото XII век. Хр. арабският учен Абд ар-Рахим ал Каизи (поч. 1169г. сл. Хр.) пише в ,,Хитата“ за Голямата пирамида:
Ал Мамун беше отворил Голямата пирамида, която е разположена срещу Ал-Фустад… Аз претърсих вътрешността й и видях голяма сводеста стая, чиято основа образуваше четириъгълник, докато отгоре беше заоблена. В средата имаше четириъгълен шахтов кладенец с дълбочина десет лакътя. Когато се слезеше в него от всяка от четирите му страни можеше да се види по една порта, която водеше към голямо помещение, в което лежаха трупове, синове Адамови. Те бяха покрити с голям брой савани; върху всеки от тях бяха поставени повече от сто савана, които поради възрастта си бяха прогнили и черни.
В друга история от ,,Хитата“ (глава 26) се говори за съществуването на подземни порти“
,,Тези пирамиди имат кухини под земята, които (винаги) са свързани със сводест коридор. Всеки от коридорите е с дължина 150 лакътя (79).
Този разказ за Ал Мамун е изключително интересен. Благодарение на него в Голямата пирамида са открити не само довеждащият канал, но и подземни камери, в които имало трупове. Т.е. тези мъртъвци не са били настанени в Камерата на царицата или в Царската камера, а дълбоко под земята в помещение със сводест таван. Само по довеждащия канал е било възможно да се проникне в Голямата пирамида. Не е имало никакъв друг вход! Защо? Защото пирамидата е техническо съоръжение, в която е трябвало да се влиза само с цел почистване или поддръжка. Труповете били донесени едва векове по-късно и нямат нищо общо със строителите.
Щефан може да добави още една лична история. Преди няколко години той се срещнал с Кредо Мутуа. Кредо Мутуа има слава на голям духовен лечител и ясновидец с изключителни способности не само в Африка. При него идват хора от цял свят. Дори известни личности като Нелсън Мандела почитат Мутуа като лечител и ясновидец. Кредо Мутуа разказал на Щефан за своя престой в Кайро преди няколко десетилетия. Тогава той посетил и Голямата пирамида. Щефан го попитал, дали има идея кой може да е построил пирамидата и с каква цел.
На този въпрос Кредо Мутуа отговорил:
,,Не мога да кажа кога точно е построена. Но когато бях в пирамидата ,,видях“ само вода, вода, не може да видя нищо друго освен вода навсякъде, която можех да ,,почуствам“ и помириша…“
Тогава Щефан не знаел какво да прави с това твърдение и не му обърнал внимание. Когато проучвал разработките на Валдхаузер, отново си спомнил думите на Кредо Мутуа.
В своите съчинения отпреди хилядолетия историците говорят за този коридор. Но къде се намира той тогава?
Окончателното доказателство за довеждащия канал
Египтолозите от по-ново време не могат да се похвалят с особени успехи, както и до днес превръщат своето невежество в жалки опити за обяснение. Самата камера, шахтовият кладенец, както и другата напречна шахта в подземната камера, която преминава на юг били ,,незавършени проекти на строителите“ според тях. Технически проблеми накарали строителите да прекъснат работата си в подземната камера и да предвидят Камерата на царицата като място на погребване на фараона. По-късно те преценили, че и тази камера не е подходяща и проектирал Царската камера. За нас само обозначението ,,шахтов кладенец“ е повече от стимул да проучим по-нататък теорията на Валдхаузер и да потърсим убедителни доказателства за подземния канал. По онова време и без това вече бяхме убедени, че трябва да има такъв довеждащ канал.
Сега нашата цел беше да представим и научни доказателства, че през пирамидата е текла вода. Така започна едно продължително и обстойно вземане на проби не само в пирамидата, а и в платото и местата на разкопките на другите големи пирамиди. Търсенето на доказателства за съществуването на подземния канал и подземен лабиринт в платото Гиза продължаваше. В тази връзка е особено интересен един разговор на Щефан с проф. д-р Джеймс Хъртък, проведен през ноември 2004г. в Швейцария. Джеймс Хъртък не беше никак изненадан, когато Щефан му разказа някои подробности за шахтовия кладенец и довеждащия канал. Подчертавайки тогава този важен инженерно-строителен аспект, Хъртък му разказа за своите открития в шахтата на Озирис, които съвпадаха с нашите възгледи.
В началото на 2005г. Щефан се срещна с един египтянин, който не само че имаше добри връзки с тайните служби и висшите етажи на властта, но беше и със статут на дипломат. Този господин разказа подробно на Щефан за наблюденията си през 2004г., когато поради разкопки пясъкът е бил отстранен от шахтовия кладенец.
Той обясни:
,,Стояхме пред шахтовия кладенец и слязохме по дървена стълба. Надолу пътят вървеше направо и после наляво. Там имаше малко помещение с височина около 60 сантиметра и ширина 60-70 сантиметра. Тогава видяхме. То водеше в по-голямо помещение, което беше с ширина и дължина 2,50-3 метра и височина 2,10-2,20 метра. Стените бяха от пясъчен варовик. По една от тях имаше изписани йероглифи. По-нататък направо имаше още една малка шахта, която приличаше на проход. В него можеше да се влезе направо и с джобното фенерче се виждаше, че там има камъни и пясък. Този проход беше изсечен в скалата и не беше толкова добре обработен, колкото предния. Докъде водеше той не можеше да се види, тъй като беше твърде тесен.“
Трябва да споменем, че досега египетският професор не се е интересувал особено от Голямата пирамида и от пирамидите като цяло и че това посещение е станало съвсем случайни по време на негов кратък престой в Кайро. До този момент той никога не бил чувал за записките на Херодот за довеждащия канал, още по-малко за теорията за помената станция на Валдхаузер.
Това означава, че довеждащият канал, който официално не е открит досега и е неотменима част от теорията за помпата на Валдхаузер, съществува!
След още две години изследователка работа в тази насока сме сигурни, че теорията на Валдхаузер дава съществен принос за обяснението на смисъла и предназначението на Голямата пирамида.
