При толкова много стимули, днес скуката би трябвало да е реликва от едно отминало време, но не е така. Защо?
Смайващо е колко са отегчени хората днес. С толкова много неща, които да ни занимават, скуката би трябвало да е реликва от една отминала епоха. Онази, в която липсваха интернет, социалните медии, мултиканалната телевизия, 24-часовото онлайн пазаруване, мултиплексите, игровите конзоли, писането на съобщения и каквито още хиляди възможности имаме днес, за да се забавляваме.
И въпреки купищата пъстри забавления, които са постоянно на наше разположение, ние продължаваме да се отегчаваме. Половината хората се оплакват, че „често се отегчават“ у дома или в училище, над две трети призвнават, че изпитват хронична досада на работното място. Отегчени сме от писане и преглеждане на документи, от пътуването до работа, от проточващи се работни срещи. Телевизията е досадна, както е досаден фейсбук и всички останали социални мрежи. Прекарваме уикендите си на отегчителни партита, гледаме скучни филми или слушаме разсеяно партньора да ни ракзава как е минал денят му. Децата ни са отегчени – отегчени са от училището, от домашните, от задълженията и даже от училищните екскурзии.Има редица обяснения за този феномен.
Всъщност свръхстимулацията съставлява голяма част от проблема.
Колкото повече забавления получаваме, от толкова повече забавления се нуждаем, за да се подъдржаме в режим на забавление. Колкото повече запълваме света си с бързо движещи се, високо интензивни, непрестанно променящи се стимулации, толкова по-зависими ставаме от тях и все по-малко възприемчиви към по-бавни стимули.
По тази причина дейности като четене, присъствие на среща, слушане на лекция или учене за изпити ни отегчават – свикнали сме на по-бързи забавления и дразнители.
Днес вниманието ни не се задържа върху нещо по-дълго от това на златна рибка (8 секунди). Ние сме пристрастени съм новото, това произвежда допамин, химикалът, който ни кара да се чувстваме добре и радва мозъка ни.
В момента, в който новият стимул бива забелязан, той престава да е нов и съответно ни отегчава. За да си набавим следващата доза допамин, ние търсим следващия източник на разсейване. Постоянната ни свързаност с екран не е за подценяване.
Живеем във време, в което вълнуващия свят на забавленията е в пръстите ни, а това всъщност е част от проблема. Голяма част от достъпните забавления са свързани с пръстите ни (и скороста, с която сменят изображението на екрана). Прекарваме по-голямата част от рабтоното си време, тракайки по клавиатура. Когато търсим стимулации (гледане на филми, четене на книги, преглеждане на новините, общуване с приятели) чрез интерент или телефоните си, ние отново използваме екрани и клавиши. Прекарваме приблизително седем часа дневно пред нашите телефони, таблети, компютри или тв екрани.
Всичко това е просто досадно. Вместо да практикуваме разнообразни дейности, които ангажират останалите ни неврални системи (спорт, плетене, рисуване, готвене и пр.), за да се избавим от скуката, ние прибягваме до същата екранно-клавишна схема в остатъка от деня си. Иронията е, че докато мобилните устройства би трябвало да ни позволяват да запълваме всеки момент и да не скучаем, достъпът до подобно забавление е станал така повторяем и рутинен, че сам по-себе си се е превърнал в източник на скука.
Изследванията сочат, че хроничната скука може да доведе до купища неприятни последици като прекомерно ядене, хазарт, кръшкане от работа или учене, антисоциално поведение, злоупотреба с наркотици, произшествия, рисково поведение и т.н.
За да се избавим от порочния кръг всъщност имаме нужда от по-малко, а не от повече забавления и постоянни новости.
Източник: „Гардиън“
