Луксозните часовници Cartier – в търсене на съвършеното време
Януари 1956 г. Принц Рение-трети обявява годежа си с Грейс Кели с платинен пръстен Cartier. Тя не се разделя с бижуто дори и на снимачната площадка. Още в началото на 20-ти век Пиер Картие става официален доставчик на бижута, часовници и тиари на царския двор при Николай-втори. Компанията, известна преди всичко с бижутата си, днес е сред водещите производители на часовници. Първият часовник Cartier е създаден през 1853 г. Любопитна подробност е, че той е дамски. Още навремето марката се отличава със склонността си към иновации. Да речем – закопчалката тип буклет, първият квадратен часовник, създаден през 1904 г., прозрачен настолен часовник през 1912 г. И макар че произходът на империята Cartier е френски, часовниците от тази марка се правят в Швейцария в града Ла Шо дьо Фон, на чието малко летище компанията поддържа частният си самолет и с него прави почти всекидневни доставки до Париж. Самата стъклена сграда на фабриката, в подножието на Юра и насред т.нар. „долина на часовниците“, е истинско произведение на изкуството. Простира се върху площ от 30 000 кв. м. и се откроява като огромен скъпоценен камък сред боровете и пасищата наоколо. В нея неуморно се трудят 175 часовникари и специалисти, разделени в три основни групи – развоен отдел, производство и работа с клиенти. Контролът навсякъде е наистина висок. Работниците на свой ред са 1 000, от 37 страни.
Още през 1970 г. компанията иска женевски печат за механизмите си и така се стига до Ла Шо дьо Фон, където тя намира партньор. Година след година изкупува и други предприятия. В момента има общо 6 завода на Cartier.
Организация на завода бижу
Cartier е сред малкото, които сами правят дизайна, изработката и механизмите за часовниците. Навсякъде по коридорите се усеща съчетанието между модерните технологии и традициите. В дъното на концепцията на това място стои проектът THINK TANK, лансиран от 2007 г., като идеята при него е „един отбор, едно място“, това обединява екипите от разработването и проучването в една сграда, за да се оптимизира добрата организация на времето и пространството.
Традиционният подход в производството, където всяка зона от определен етап от труда е отделена и изолирана от останалите, е пренебрегнат, като са взаимствани методи от други индустриални сектори.
„Манифактурата“ е разделена по-скоро на сектори, които обединяват всички специалисти, необходими за производството на определен часовник и механизъм. Така екипите могат да се консултират и подпомагат помежду си непрекъснато.
Веднъж произведени, отделните комплекти от части биват премествани в следващата зона, където механизмите, корпусите, верижките или каишките биват сглобени. Ключов момент е и филтриране и пречистване на въздуха, защото тук и една прашинка може да бъде фатална.
Със скорост 60 референции годишно
Развойното за механизми разработва между 4 и 6 вида годишно, от които се раждат повече от 60 референции. Първи са естествено чертежите и скиците, за да се покаже намерението на дизайнера. После се прави симулация с виртуалния механизъм, следват производствените планове, идва ред на патентите и накрая – финалните скици на продукта.
Преминаваме към лабораторията за асемблиране и тестване на прототипите. Най-простия тест при часовниците Cartier е ежедневната му употреба. Спортните часовници се тестват около час, а после ги подлагат на големи удари и ускорения. Според всеки един часовник следват и съответните тестове.
Първо восък, после стомана и едва накрая – може би злато
Корпусите на Cartier започват като отливки от восък на принтер-скенер. Следващият етап е изработката от стомана. Много често в изработката на дамските и мъжки часовници Cartier се използва и галванична 18 каратова позлата на верижките и корпусите.
50 километра верижки
Cartier правят и поръчкови часовници около 50 броя годишно. Това е една наистина стара традиция за Cartier. В отдела за верижки годишно произвеждат между 40 и 50 километра от тях. Полирането на верижките става с помощта на машина с абразив. После в пластмасови кутии се правят комплекти за изработката на всеки часовник, заедно с инструментите. Всяко от стъклата на часовниците се обработва ръчно, докато се получи формата „шевал“ при температура от 600 градуса. Изисква се голяма чистота на работа. Отделно се полира всяка брънка на верижката, което също е ръчно действие.
Залата за механизми и за фино часовникарство
Около десет години са необходими, за да работиш в отдела за фино часовникарство, където се правят часовниците хронографи, скелетоните и перпетюелите. Шефът на тази зала е на 27 години, а е започнал на 15 години, като е бил обучаван от Cartier. Всяка част се обработва от определен човек.
Часовници – произведения на изкуството
Там, в тази светая светих на времето, където неуморно часовникари, наведени над микроскопи се трудят в бели престилки, се произвеждат истински произведения на изкуството, миниатюрни пъстри картини, кацнали на китката на хората, нарисувани от благородни метали, емайл и скъпоценни камъни. Това е колекцията M tiers d`Art (от френски буквално – произведение на изкуството). Всеки от часовниците в тази колекция е произведен в малки серии от не повече от 30 екземпляра. Но не само поради тази причина цените им са изключително високи. Просто техниката на емайлирането е доста скъпа. Емайлът е вид стъкло, което се прилага върху метал, порцелан или стъклена основа и се нагрява до пълното сливане на двете съставки. Най-общо казано, техниката започва с хаванче, в което се счукват стъкълцата и продължава с доста сложни операции. Създаването на емайлирания циферблат може да отнеме между десет до сто часа (в сравнение с обикновения, който се прави за две минути). Възможно е да изгори, да се деформира или да експлоадира по време на някое от 30-те „изпичания“ в пещта (нещо, което се случва честичко), а и само шепа художници знаят как да изработят такива циферблати. „Основа от емайл, отгоре – още няколко слоя, резултатът е прозрачно покритие“.
Финалната линия е залата за реставрация, където часовникарите влизат в кожата на старите майстори и сътворяват с техните методи абсолютно идентичен детайл. После клиентът получава описание на цялата информация какво е направено с часовника.
Една жена на върха в мъжкия бизнес и вечният TANK
Карол Форестие е пълна жена с красиво спокойно лице, между 30-те и 40-те, облечена в скромна тъмна жилетка. Тя е парижанка по рождение, макар и да няма нищо общо с идеята за вятърничавите романтични кокетки, каквато е славата на жените от Града на любовта. Това не и пречи да участва в създаването на женски часовници – уникати, именно за тях. Тя е може би сред малкото дами в часовникарския бизнес и отговаря на много високо ниво за разработването на часовникови механизми във фабриката в Ла Шо дьо Фон. В днешния ден тя не е особено елегантна, но на ръката и грее златния дамски емблематичен TANK на Cartier, който е като нейна визитна картичка. Такъв, какъвто може би много майки са притежавали, преди да го подарят на дъщерите си по случай дипломирането, а те на свой ред да го подарят на своите дъщери, предавайки се от поколение на поколение като семейна ценност. И той винаги е на мода.
Cartier търси и създава часовникари
Часовникарството е деликатно изкуство. То създава чувствителни и фини механизми, а това изисква уникални познания, комбинирани със сръчност от много специален тип. Затова се изисква наистина сърце, обучение и необикновени умения. За да запази тази традиция, Cartier създаде собствена часовникарска школа, наречена l`Institut Horlogerie Cartier. Едновременно в придобиването на артистичните умения от типа на емайлирането, полагането на скъпоценни камъни, тук се опитват да създадат, развият и съхранят именно тези редки и изключителни умения.
Автор: списание Prime Time
