Близо 220 хиляди българи са в преддиабетно състояние, а около половин милион вече са развили болестта. Процентът на тези, които получават усложнения се увеличава драстично. Митовете около диабета обаче са толкова разпространени, колкото и самата болест. Тази статия разглежда някои от тези митове и как веган диетата не само не вреди, но и помага за излекуване на диабет тип 2.
Диагностицираните с всички форми на диабет през последните 50 години най-често биват съветвани да се хранят с нисковъглехидратни и богати на мазнини и протеин храни, избягвайки въглехидратни цели храни като плодове, картофи, тиква, царевица, варива, леща и пълнозърнести.
Въпреки преобладаващото обществено мнение обаче, повече от 85 години на научни проучвания демонстрират ясно, че нискомазнинната диета от цели растителни храни е най-ефективния подход към храненето, който може да се справи с диабет тип 1 и 2. Това означава, че нискомазнинната, а не нисковъглехидратната диета, би трябвало да се насърчава за намаляване на медикаментите и инжекциите с инсулин, стабилизиране на кръвната захар и драматично намаляване в дългосрочен план на риска от влошаване на състоянието за хората с диабет.
В тази брошура на американския Лекарски комитет по отговорна медицина можете да видите техните препоръки за справяне с диабета чрез веган диета от цели храни. Надолу пък ще разгледаме трите големи мита, свързани с въглехидратите и диабета.
Мит 1: Диабет тип 2 се развива от ядене на твърде много захар
Прекаляването със сладкишите не е пряка причина за развиване на диабет тип 2. Хората развиват диабет тип 2 с времето заради бавното развиване на инсулинова резистентност. Инсулинът е хормон, който съпровожда глюкозата (захарта) от кръвта към мускулите и черния дроб. Може да се каже, че диабета тип 2 е нещо като много напреднала форма на инсулинова резистентност, при която глюкозата остава заключена в кръвта, когато тялото ти не може правилно да използва инсулин. В този случай, повишената кръвна захар е симптом на диабет, но не е неговата основна причина.
Истинската причина за резистентност към инсулина е мазнината от диетата. На хората с диабет тип 1 и 2 се казва да ядат храни бедни на въглехидрати и богати на мазнини и протеин просто защото те не създават непосредствена нужда от производство на инсулин. Но в часовете и дните след като сте изяли богата на мазнини и протеин храна, вашите инсулинови нужди се увеличават значително, защото и мазнината и протеина правят инсулина по-слабо ефективен с времето.
За илюстрирам нещата по-лесно: Представете си, че клетките във вашето тяло са заключени зад някаква врата. Инсулинът е ключа, който отваря вратата, за да помогне на глюкозата да влезе (също и горивото за вашите клетки) в органите на вашето тяло. Мазнината от храните обаче действа като дъвка, натъпкана в ключалката, която пречи на инсулиновия ключ да влезе и да си свърши работата — така глюкозата остава в кръвния поток и продължава да чука на вратата. Проблемът не е в глюкозата, а в мазнината (доста често холестерол от животинските храни), която пречи на инсулина да вкара глюкозата в клетките на вашето тяло.
Мит 2: Плодовете и нишестените храни повишават кръвната захар
Това е едновременно вярно и грешно. Кръвната захар на много диабетици рязко скача след като са яли плодове и нишестени храни. В тази ситуация е лесно да обвиним въглехидратите, които изглеждат най-логичния причинител.
Истината обаче е, че кръвната захар се покачва не заради въглехидратите, а заради високото ниво на мазнини в диетата, което имаш по принцип преди да изядеш плодовете и нишестените. Колкото повече мазнина консумираш с диетата, толкова по-трудно става за инсулина да прекара глюкозата в клетките и извън кръвоносната система. Голямото количество проучвания по темата показва, че диетата със средно (повече от 30гр мазнина на ден) до голямо количество мазни храни (повече от 60гр на ден) причинява големи колебания на кръвната захар след консумация на въглехидратни храни (1-17). Повечето хора, които се хранят с месо и животински продукти консумират над 70гр мазнина на ден.
Хората на действително нискомазнинна диета (под 30 гр на ден) могат да се хранят със значително количество въглехидрати без това да увеличи кръвната захар, понеже количеството мазнина в техните мускули, черен дроб и кръвоносна система е много ниско. Чрез преминаване на нискомазнинна диета от цели растителни храни, производството на инсулин става значително по-ефективно, тъй като тялото се научава да метаболизира въглехидратите.
Така че следващия път, когато кръвната захар е доста над нормата и искаш да обвиниш плодовете и картофите, си задай прост въпрос: колко мазнина съм изял през последните 24-72 часа? Ако приетата мазнина е средно-висока или висока, значи пръста ти сочи грешния причинител.
Мит 3: Плодовете и нишестените са „чиста захар“ и трябва да се избягват
Объркването започва с думата захар.
Повечето хора използват думата захар без да правят разлика между веществата в плодовете, зърнените храни и зеленчуците, и създадените от човека подсладители, които се срещат в пакетираните и рафинирани храни. За да разграничим между двете, аз използвам понятията захар от от създадени от човека подсладители и естествена захар от плодовете и нишестените храни.
Плодовете и нишестените храни като картофите, съдържат естествена захар и са цели хранилища на полезни вещества, от които трябва да се консумира повече, не по-малко. Това е така, защото те идват с цялата гама от пет класа микронутриенти, включващи вода, антиоксиданти, витамини, фибри и минерали (ВАВ-ФМ). Тези микронутриенти действат като актьори зад сцената, които помагат в правилното храносмилане, разграждане и използване на макронутриентите (главните актьори), които приемаме с храната.
По съшия начин, по който чертожните схеми помагат за изграждането на къща, микронутриентите действат като инструкции, които диктуват как въглехидратите, мазнините и протеина ще бъдат смелени, усвоени, транспортирани, поети и изгорени за енергия. Тези микронутриенти разчитат на важни послания като:
Поеми това.
Не поемай това.
Прочети този ред от ДНК.
Активирай този ген.
Направи този протеин.
Освободи този хормон.
Съхрани това гориво.
Спри този процес.
Започни този процес.
Разгради този протеин.
Изгори тази молекула.
Храните съдържащи рафинирани захари като сукроза, декстроза, глюкозо-фруктозен царевичен сироп и малтодекстрин (които създадени от човека подсладители манипулативно се рекламират за диабетици) съдържат само незначителна част от микронутриентите, които се съдържат в плодовете и зеленчуците. Подсладителите се разграждат изключително бързо, защото освен това те не съдържат фибри. В резултат на това, рафинираните захари водят до скок на кръвната захар, докато естествените захари от целите храни запазват кръвната захар в нормални граници (ако мазнината не ги спира).
Без тези ВАВ-ФМ инструкции, храносмилателната система би имала трудности в разбирането си за метаболизиране на въглехидратите, мазнините и протеините правилно, а това води и до рискове от диабет. Това важи както за рафинираните подсладители и мазнини от бутилка, така и за рафинирани въглехидрати като белия хляб и повечето мюслита за закуска.
В таблицата долу (кликнете, за да отворите в по-голям размер) можете да видите кои храни съдържат естествени захари и кои съдържат рафинирана захар. Това е много важно разграничение, което не бива да се пропуска!
Автор: д-р Сайръс Камбата, можете да намерите още полезна информация за макро- и микронутриентите от храненето с цели растителни храни на неговия блог Mangoman Nutrition and Fitness.
